Птици, живеещи по речните крайбрежия, поглъщат стотици малки парченца пластмаса всеки ден, сочи ново изследване, цитирано от “BBC”.
Учените смятат, че това е еднозначно доказателство за замърсяването с пластмаса на реките, което достига до дивата природа и се придвижва нагоре по хранителната верига. Парчета пластмаса под 5 мм (микропластика) като полиестер, полипропилен и найлон са сред най-честите замърсители на реките.
Последиците за дивият живот не могат да бъдат изчислени с точност. Учени от университета Кардиф са изследвали пластмасови частици намерени в птица, позната като гмурец, която гази и се гмурка в речните води в търсене на подводни насекоми.
“Тези емблематични птици поглъщат стотици парченца пластмаса всеки ден”, коментира проф. Стийв Ормерод от Института за изследване на водните басейни към университета Кардиф. “Със замърсяването хранят и малките си”.
Други изследвания сочат, че половината от насекомите в реките на южен Уелс съдържат частици микропластика.
“Факт е, че много от речните насекоми са замърсени, като неизбежно риби, птици и други хищници ги поглъщат и предават замърсяването. Едва сега за първи път се наблюдава подобно верижно замърсяване сред речните животни”, споделя съавторът на изследването д-р Джоузеф Де Соуза.
Научният екип е изследвал изпражненията и храната на малките на птиците гмурци, обитаващи водите на реката, преминаваща през резервата на Брекън Бийкънс и стигаща до северното й устие. Те откриват следи от микропластика в близо половината от 166 иззети проби от възрастни и новоизлюпени птици, както и в 14 от общо 15 изследвани локации, като най-голямата концентрация е в близост до населени региони. Голяма част от частиците са от текстил и строителни материали.
Изчисленията сочат, че птиците поглъщат средно по 200 частици пластмаса всеки ден чрез насекомите, с които се хранят. Има изследвания, които сочат, че микропластика може да бъде открита дори в дебрите на океана, където попадат в телата на най-различни морски обитатели – от тюлени до чайки и раци.
Реките са големи транспортни маршрути за микропластиката, преминавайки през гъсто населени региони и вливайки се в морските басейни, като пренасят замърсявания от синтетични тъкани, автомобилни гуми и други частици от пластмасови продукти.
Изследването на университета Кардиф, публикувано от научния журнал “Global Change Biology”, е проведено съвместно с изследователската лаборатория на Грийнпийс към университета Ексендър.
