Инфлацията в еврозоната продължи да се насочва към срива на цените на петрола, но основният растеж се държи стабилно – надежден знак за политиците на Европейската централна банка, които отчаяно се опитват да предотвратят заплахата от дефлация на фона на рецесията на блока, информира агенция “Ройтерс”.
Потребителските цени в 19-те страни, които споделят еврото, паднаха до четиригодишно дъно от 0,1% до 0,3% през май през април, което е доста по-малко от целта на ЕЦБ от почти 2%, тъй като цените на енергията спаднаха с 12% при глобална рецесия и политически разправии сред топ производителите на петрол.
Но внимателно наблюдаваната „основна“ цифра, която изключва цените на храните и енергията, все още стои стабилно на 1,1%, докато дори по-тесни данни, които също изключват алкохола и тютюна, останаха на 0,9%.
Въпреки че всички показатели са под целта си, ЕЦБ има малка сила да контролира краткосрочния растеж на цените и вместо това иска да избегне ниските цени да станат постоянни и да доведат до трудно разрушаваща се дефлационна спирала.
Някои политици дори предупредиха, че през следващите месеци инфлацията може да повлияе отрицателно предимно върху ниските цени на енергията – нещо, което в миналото централните банки обикновено разглеждат като като еднократно действие.
Но все още е вероятно ЕЦБ да предостави повече стимули през юни или юли, тъй като икономиката в еврозоната се свива за десета поредна година и ограниченията, свързани с коронавируса, остават в сила по-дълго, отколкото първоначално бяха предвидени.
ЕЦБ взима дълг до 1,1 трилиона евро тази година, за да намали разходите по заеми, но икономистите очакват банката да попълни квотата си, може би с 500 милиона евро, като правителствени заеми се увеличават.
Ниската инфлация също вероятно ще подтикне някои членове да се опрат ЕЦБ. Институцията затвърждава целта си в продължение на 7 години, а настоящата криза предполага поне няколко празни години, дори когато политиката вече ще бъде разтегната до краен предел.
Това повдигна въпроси относно жизнеспособността на целта на банката и това ще заеме централно място в дискусията относно стратегията на ЕЦБ, която трябва да приключи в средата на 2021 г.
