Отношенията между Китай и Африка бяха много неравнопоставени тази година. Докато китайците бързаха да оказват помощ и подкрепа на африканските държави по време на продължаващата пандемия от COVID-19, огнището подчерта и някои аспекти на партньорствата на Пекин с африканските страни, които не работят, пише “Дойче веле”.
Мащабното кредитиране на Китай за страни в Африка може вече да не е най-добрата идея. Икономиката на страната се разпада с нарастването на безработицата и увеличаването на риска от фалит за бизнеса. Експертите очакват китайската икономика да продължи да се бори с тази тенденция. Така че африканските лидери може да нямат полза да се обърнат за помощ към Пекин на фона на продължаващата криза.
Междувременно епидемията от коронавирус разкри и липсата на разбирателство между обикновените китайци и африканците. През април Пекин беше подложен на широко разпространена критика за неадекватна реакция на инцидентите с расизма и дискриминацията на африканците в Гуанджоу. Няколко африкански посланици осъдиха инцидентите и оказаха натиск върху китайското правителство да реагира по някакъв начин.
През май трима китайски граждани бяха убити в столицата на Замбия – Лусака. Една от жертвите е била съпругата на собственика на фабрика, в която телата им са били влачени, преди да бъдат изгорени. Убийствата са дошли, след като кметът на Лусака публикува видео във Фейсбук, в което той се изправя срещу собственик на фабрика за това, че държи работниците си в завод и не им позволява да се прибират вкъщи на фона на пандемията COVID-19.
Китай в уникална позиция
Но въпреки многото отрицателни заглавия в пресата, Китай изглежда, че все още би могъл да се възползва от продължаващата пандемия в Африка. Пекин беше първият от партньорите на континента, който постави под контрол огнището на коронавирус и това не е единственото му предимство.
“Китай е в уникална позиция в сравнение с европейците или американците, тъй като те имат голямо мигрантско население, утвърдена бизнес общност”, казва Ерик Оландер, управляващ редактор на уебсайта и подкаста The China-Africa Project.
Приблизително 280 милиона долара (248 милиона евро) помощ и подкрепа, свързани с коронавируса, са дошли от Китай. Голяма част от него са от частни лица и бизнес общността.
“Има диаспора, която е там. Те се активизират в този момент”, отбелязва Оландър.
Около 1 милион китайци живеят в Африка, вероятно това го прави най-голямото неафриканско мигрантско население на континента. Въпреки разкриването на пукнатини в отношенията Китай-Африка, продължаващата пандемия също показва положителните стъпки в ангажимента на Пекин на континента. Нивото на частна ангажираност, свързано с борбата с COVID-19 през последните месеци показва, че фокусът може да се измества.
Частните инвестиции се увеличават
Едва ли е изненада, че официалната помощ от Китай е изпреварила частните дарения в отговора на COVID-19. Пекин вече изпомпва значителни количества пари в Африка. Сега той е най-големият двустранен кредитор на континента, който представлява около 20% от външния дълг там, според няколко оценки. Така че докато китайската икономика се колебае, частното участие в реакцията на Китай може да е знак за това, което предстои.
Хана Райдър от базираната в Пекин компания за развитие Reimagined смята, че китайският апетит да инвестира в Африка всъщност може да увеличи пост-COVID вълната от инвестиции.
“Усещането ми е, че всъщност ще има по-голям стремеж и по-специално не към заемите, а към инвестициите”, казва тя.
Това е главно защото “растежът в Китай ще бъде ограничен за много дълго време”, обяснява тя. Тъй като китайските инвеститори все повече се сблъскват с повече ограничения в САЩ и Европа, апетитът им да инвестират другаде също може да се увеличи. Такъв беше случаят през 2018 г., когато повече фирми от Китай инвестираха в африкански технологични стартъпи – интересът им към континента нарасна след повече проверки на американския пазар.
Различни стратегии, необходими за привличане на китайски инвестиции
Все пак отношенията между Пекин и неговите африкански партньори са до голяма степен неравностойни. Търговският дефицит е потресаващ, а инцидентите в Гуанджоу също бяха знак за динамиката. Африканските търговци нямат същата икономическа сила и достъп до пазара, както китайските мигранти имат на континента.
“Това, което трябва да видим, е промяна от страна на китайската и африканската страна, не само в политическите отношения, но и в икономически такива, които са взаимно изгодни”, казва Хана Райдър от Reimagined за развитие.
И в това се крие проблем. Повечето африкански страни не са разработили стратегии за привличане на китайски инвестиции, отбелязват експерти като Райдър. Добър пример са туристическите кампании, които африканските държави провеждат в Китай – те не се различават от тези в Европа. И същото важи за африканския износ. Така че това трябва да се промени.
“Всъщност трябва да имаме реална стратегия за взаимодействие с Китай”, казва Райдър. И допълва: “Трябва да дадем приоритет на това, което искаме да извлечем от тази връзка.”
