Стотици хора излязоха по улиците в градове в Ливан на фона на ескалиращи протести в момент, когато страната е изправена пред срив на собствената си валута, информира “BBC”.
Гневът нарасна, след като ливанската лира се срина до рекордно ниски нива, като загуби 70% от стойността си от октомври, когато започнаха протестите. Премиерът свика спешно заседание на кабинета, за да бъде обсъдена икономическата криза в страната. Протестите спряха по време на блокирането заради новия коронавирус, но наскоро се възобновиха.
Поевтиняването на ливанската лира хвърли страната в най-тежката икономическа криза от десетилетия. Много ливански граждани, които разчитат на спестявания в твърда валута, изпаднаха в бедност, а тежката им ситуация се влоши още повече заради пандемията.
Водени от отчаяние
В четвъртък нощните демонстранти, които се събраха в центъра на града, показаха гнева си, като запалиха пожари и блокираха пътища, съобщи кореспондентът на BBC News в Бейрут Лина Синджаб. Докато през първите няколко месеца протестите призоваваха за политическа промяна, сега те са водени от отчаяние заради настъпилия глад.
Безработицата е висока, а повечето ливанци, които все още работят, получават възнагражденията си в местна валута, която е загубила своята стойност. Това от своя страна прави храните и други основни стоки недостъпни за много семейства. Един протестиращ заяви:
“Ливан винаги е бил объркан и изглежда нашите усилия няма да доведат до промяна, така че нека бъде още по-объркан.”
Мнозина обаче казват, че настроението им напомня за периода преди Ливан да влезе в гражданската война през 1975 г. и притеснението сега е какво ще стане по-нататък, докато напрежението продължава да спира. В северния град Триполи войници, разположени на много места в опит да възстановят спокойствието, бяха обстрелвани с камъни от страна на протестиращи. Те хвърляха и бензинови бомбички по банки, които обвиняват за финансовите проблеми на Ливан.
Много пътища извън Бейрут все още са блокирани.
“Излязохме на улиците, защото всичко, което поискахме на 17 октомври (2019 г., когато избухнаха протести в Ливан), не беше изпълнено”, заяви пред Ройтерс демонстрант в Бейрут, Манал.
“Сложиха ни премиер, който е дори по-лош от предишния”.
“Днес доларът достигна 7 000 ливански лири. Не можем да си позволим да ядем или да плащаме наем, или нещо подобно. Ще останем тук, докато курсът на долара не спадне и докато всичките ни искания не бъдат изпълнени”, допълни друг.
Още преди да удари коронавирусът, Ливан вече беше в най-тежката икономическа криза в историята на страната, която предизвика големи антиправителствени протести в края на миналата година. Докато властите се хвалят за отговора си на вируса, почти половината шест милиона души в страната живеят под прага на бедността.
Поевтиняването на валутата доведе до бурна инфлация в страна, която разчита на вноса на стоки. Ливанското правителство води преговори с Международния валутен фонд, но се очаква всяко спасяване да включва болезнени икономически реформи в страна, изградена върху сектантска политическа система, която вероятно ще срещне твърда съпротива от засегнатите партии.
Стотици, ако не и хиляди предприятия са се разпаднали, а над една трета от населението е съставено от безработни хора. През март Ливан е просрочила плащането на външния си дълг за първи път в своята история.
