От Сдружението на надомните работници (ССНР) призоваваха министерския съвет да създаде финансов инструмент, чрез който да се подкрепят всички неофициално регистрирани работници.
Това да се случи чрез въвеждане на Фонд „Солидарност между официални и неофициални работници“ – спешна мярка за предоставяне на бързо и освободени от бюрократични процедури облекчения за всички граждани, чиято икономическа сигурност и съществуване са застрашени от кризата с коронавирус.
От Искра.бг публикуваме искането им без редакторска намеса:
„Текст на петицията
Призоваваме Министерския съвет да създаде финансов инструмент, чрез който да се подкрепят всички НЕОФИЦИАЛНО РЕГИСТРИРАНИ РАБОТНИЦИ чрез въвеждане на Фонд „Солидарност между официални и неофициални работници“, спешна мярка за предоставяне на бързо и освободено от бюрократични процедури облекчение за всички граждани, чиято икономическа сигурност и съществуване са застрашени от кризата с коронавирус.
Защо това е важно, особено днес?
Милиони неформални работници в европейски мащаб изискват подкрепа от своите правителства и от работодателите, изпълнителите и марките, за които работят, за да се гарантира спешното им здраве, безопасност и икономическо оцеляване
По света, в развиващите се и индустриализираните страни, жени и мъже работят от дома или в колективните пространства в близост до дома си. Те съставляват надомната работна сила, произвеждайки стоки и предоставяйки услуги в много индустрии. Те шият дрехи, тъкат килими, шият обувки, правят сувенири, произвеждат и продават храна и сглобяват електроника наред с другите. Някои от тях са самостоятелно заети работници в надомни условия, а други са работници, наемани с постоянен възложител. Последните са наети от фирми и марки и работят за вътрешни и световни вериги за доставки.
Те са силно уязвими за здравните ефекти на COVID-19 и от краткосрочните и дългосрочните икономически последици. Вече надомните работници, които работят за вътрешни и световни вериги за доставки, съобщават, че няма поръчки, тъй като марките и търговците на дребно анулират поръчките си; изпълнени поръчки не се плащат; а пазарите и магазините, където продават стоките си, са затворени. Невъзможността да продължат да работят буквално означава глад за техните семейства.
С всеки изминал ден списъкът на хората, които са загубили източника си на доходи и не знаят накъде да се обърнат, главоломно нараства.
Някои правителства и работодатели въвеждат мерки за смекчаване на катастрофалните ефекти от загубата на доходи по време на тази криза, като повечето мерки са приложими за работниците в официалната икономика. Но дори и там, където се правят планове за предоставяне на облекчение за самонаетите, работниците в надомни условия са изоставени или е невъзможно да се поиска такова облекчение поради нереалистични изисквания, налагани от правителствата
В дългосрочен план правителствата трябва да признават работещите в надомни условия чрез закони и политики, които ги защитават и предоставят възможности за подобряване на поминъка. Работодателите, включително големите марки, трябва да признаят надомните работници като част от своите вериги за доставки и да осигурят минимални заплати и социална защита.
С уважение,
Виолета Златева – председател на ССНР“
