Изследователи предприеха проследяване на развитието на дивата природа в периода преди, след и по време на глобалната карантината за ограничаване разпространението на новия коронавирус, предава “BBC”. Великобританският научен екип цели да установи ефектите на така наречената “антропауза” – временното глобално преустановяване на човешката активност, която е много вероятно да има дълбоки последици върху останалите видове на земята.
Учените смятат, че установяването на ефектите има потенциала да разкрие нови начини за “хармонично съвместно съжителство на пренаселената ни планета”. Научната мисия е публикувана в журнала “Nature Ecology and Evolution”. В нея се посочват “спешни стъпки”, които да позволят на научната обществено да извлече максимално много информация от внезапната липса на човешки присъствие в множество хабитати, както и да гарантират правото на изследователите да изпълнят мисията си и да получат достъп до информация за движението на хората и на животните по време на извънредното положение.
Проф. Кристиан Руц от Университета Сейнт Андрю е президент на международната организация “Bio-logging Society”. Той споделя, че “GPS” проследяващи устройства, прикрепени към множество видове от цял свят, дават безценна информация за движението на дивите животните и тяхното поведение за периода на пандемията.
“Имаме изключително ценната възможност да анализираме информация, която макар и да е продиктувана от крайно трагични обстоятелства, е прекалено важна, за да бъде пропусната”, коментира той за “BBC News”.
Традиционно подобни изследвания целят да установят ефектите от човешкото присъствие и активност върху дивата природа, като се сравняват защитени хабитати с незащитени райони или като се изследват места в епицентъра на природни бедствия.
“Със световната пандемия обаче имаме възможността да проучваме множество локации и хабитати при сходни условия благодарение на проследяващите устройства, които непрестанно записват движението на редица видове”, добавя проф. Руц.
В социалните мрежи бяха публикувани множество сведения за възползващата се от липсата на хора дива природа, която постепенно се насочи към градските райони. На места обаче се наблюдават и негативни ефекти от преустановената икономическа активност, тъй като продиктувано от бедност и липсата на екотуризъм се наблюдава ръст в бракониерството.
“Никой не твърди, че хората следва да бъдат поставени под перманентна карантина”, добавя проф. Руц.
“Същевременно обаче ако успеем да установим промените, до които води липсата на хора, може би ще можем да предприемем малки промени в начина, по който се придвижваме, което да доведе до огромни ползи за природата”.
Проф. Джим Смит от Университета в Простмът е част от това, което се счита за първото изследване на антропаузата – дългосрочно проучване на промените в дивата природа в изоставения район на ядрената електроцентрала Чернобил.
“Само до преди няколко години след евакуацията на опасната зона беларуски и украински изследователи установиха, че видове, имащи тясна връзка с хората като гълъби и плъхове, са започнали да изчезват, докато диви животни като диви свине, елени и вълци са увеличили популациите си”, споделя той.
“Дори и 30 години след инцидента в Чернобил регионът остава символичен пример за инцидентното възстановяване на дивата природа”.
“С цената на тежки икономически и човешки загуби COVID-19 и Чернобил ни принуди да сложим на пауза на щетите, които причиняваме на природата”, смята проф. Смит.
“Глобалното преустановяване на вредното ни влияние върху планетата е неимоверно огромно предизвикателство, но това, което научим от развилата се ситуация, може да ни помогне да направим крачка в правилната посока”.
Проф. Руц и екипът му посочват в доклада си: “Научното знание, което имаме възможността да придобием в периода на тази пагубна криза, може да ни помогне да развием иновативни стратегии за хармоничното споделяне на пренаселената ни планета, като ползите биха били, както за хората, така и за дивата природа.”
