Днес Православната църква отбелязва деня на Свети четиридесет мъченици. Този ден е определен и като празник на четиридесетте войници от арменския полк в римския гарнизон в град Севастия, които след жестоки мъчения умират за своята вяра по време на преследванията на християните от император Ликиний през пети век.
В българския календар денят на Свети четиридесет мъченици е свързан с победата на Иван Асен II над византиеца Теодор Комнин. Тя е станала на 9 март 1230 година, пише „Дарик“.
Християнските светци са влезли и в народния ни празничен календар, като са дали името на един хубав пролетен празник – „Свети Четирсе“, наричан още Младенци. Той се чества за здраве на децата, най-вече на момчетата, но е и подготовка за настъпването на пролетното равноденствие.
Смята се, че днес слънцето се обръща към лятото, времето се затопля и излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред: стопаните палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат:
„Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача“.
В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин пропъжда болести и несполуки. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал.
На този ден се месят обредни хлебчета във формата на кукли, намазани с мед, наричани „младенци“. Трябва да са 40 на брой. Толкова са и пълнените чушки с боб на трапезата, и постните сарми. С 40 залъка и с 40 глътки се приветства небесното светило, което от този ден „се обръща към лятото“ и стремително започва да се издига към точката на пролетното слънцестоене.
Имен ден празнуват Вивиан, Вивиана, Младен, Младена, Младенка, Гордан, Горян и Горянк.
