Всяко дете ще бъде прието в гимназия, която съответства на неговото ниво.
Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред „NOVA“ и допълни, че децата ще се представят добре на изпитите и родителите успеят да ги мотивират да учат. По негови думи в МОН не се правят реформи, а корекции, които да доведат до по-компетентностен подход, възприет преди 4 години.
По негово мнение не достига време за голям част от програмите. Това налага на педагозите да „препускат“ през материала. При подрастващите се натрупвали дефицити и така те били още по-демотивирани да учат.
Той заяви, че иска децата да развиват хармоничен микс от компетентности. По тази причина ще има допълнителни изпити по обществени и природни науки, които ще бъдат по-малко от 50%. Така според него децата ще поискат да наблягат и на тези дисциплини и ще са по-подготвени за живота, след като завършат.
Министърът заяви, че учителите и родителите трябва да помагат за разбирането на информацията. Сега се прави промяна, за да се измерва с по-голяма част от въпроси функционалната грамотност на подрастващите.
Вълчев коментира, че най-доброто образование е присъственото, но не са имали друга опция. С дистанционното обучение е била спасена учебната година, а щетите са минимализирани.
Той заяви също, че не е редно да се върви срещу течението и е нужно да се съобразяваме с поколенческите характеристики, търсейки ефективен баланс.
По-рано днес министърът взе отношение и по темата с висшето образование. Той заяви, че сътрудничеството и взаимодействието между висшите училища са пътят за постигане на устойчиво развитие:
Свързването им в мрежи на национално и международно ниво ще позволи българските студенти да избират да следват у нас, а също така и привличането на чуждестранни. Такова сътрудничество ще подобри и възможностите за повишаване нивото на научните изследвания във висшите училища.
Той допълни, че в съвременната образователна среда вече не е възможно един университет да дава компетентности по всички специалности. Според него в следващите десет години всички висши училища в страната ни трябва да са се включили европейски университетски мрежи:
Настоящият меморандум е добър пример именно за заложеното в Стратегията за развитие на висшето образование в Република България до 2030 г. Четири български висши учебни заведения потвърдиха днес стремежа си да обединят усилия в създаването на нови образователни продукти за изграждане на конкурентоспособни специалисти с интердисциплинарни компетентности. Това ще става чрез хибридни учебни програми, интегриращи както базови за медицината знания, така и специфична инженерна подготовка. Целта е да се удовлетворят потребността на медицинския сектор от подготвени инженерни кадри с познания в иновативните технологични решения и софтуерни продукти за здравеопазването.
