Въпреки наскоро попадналия обществен фокус върху несправедливите арести и расовата дискриминация в САЩ след смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд,
съществена реформа в огромната наказателноправна система на страната е малко вероятно да се състои преди изборите през ноември, смятат политици и активисти, цитирани от “Reuters”.
Съединените щати, където вече има сведения за неконтролируемото разпространението на COVID-19 в редица затвори, е страната с най-голяма затворническа популация в света и най-висок процент на осъдени с лишаване от свобода, сочи изследване на “World Prison Brief”. Смъртта на Флойд – чернокожият американец, починал по време на арест в Минеаполис, след като белокож полицай затисна врата му с коляно в продължение на близо 8 минути, е доказателство за пагубния разрив между местната полиция и местното население в редица щати.
Щатският Конгрес обаче не съумя да постигне двупартийно споразумение как да отговори на призива за реформи от последните няколко седмици, което означава, че е малко вероятно да се постигне единодушие и през идните няколко месеца. Това от друга страна означава, че общонационалните протести, организирани от процъфтяващото в страната активистко движение “Black Lives Matter”, е малко вероятно да заглъхнат скоро.
“Равносметката за огромната пропаст между демократите от Конгреса, стотиците хиляди поддръжници на движението и дистанциралите се републиканците е крайно шокираща. Мисля е обективно да се каже, че всички сме дълбоко разочаровани от ситуацията”, коментира по повод полицейските реформи в САЩ Амес Грауерт, старши съветник към либералната група на Центъра за справедливост “Бренън”.
“Пропастта е по-голяма, откогато и да било”, смята Ранди Питърсън, бивш полицейски служител и настоящ старши изследовател към консервативната група на Фондацията за обществените политики в Тексас.
Горчивата реалност
На 25 юни демократите от Камарата на представителите на САЩ предложиха полицейска реформа, която републиканците обявиха, че е малко вероятно да подкрепят. Ден по-рано демократите от Сената спряха на свой ред реформа, предложена от републиканците. Впоследствие двете страни размениха обвинения в недобросъвестно поведение.
Равносметката е особено горчива за членовете на центъра “Бренън”, тексаската фондация и на други добре финансирани неправителствени организация, които подпомогнаха за прокарването на законодателна реформа за помилването на затворници с ненасилствени проявения към края на 2018 – ход, бележещ най-значителните промени в съдебната система на САЩ от последното десетилетие.
Познатата като “First Step Act” реформа доведе до освобождаването на хиляди затворници от всички краища на страната. Сред поддръжниците бяха и републиканският президент на САЩ Доналд Тръмп, съветникът на Белия дом Джаред Къшнър, либералният милиардер Чарлз Кох, светската двойка Кание Уест и Ким Кардашиян Уест, демократическият сенатор Кори Букър, както и полицейски синдикати и религиозни групи.
Необичайната коалиция далеч не е случайна, коментират лобисти и активисти, работещи над реформата зад кулисите. В продължение на години те настояваха за реформи в полицията и осъждането на затвор, отнасяйки промените отвъд политиката, апелирайки към религиозни лидери, вярващи в правото на прошка, парламентарни групи, вярващи в бюджетните съкращения и активистки граждански организации, борещи се срещу расовата дискриминация.
“Когато от една страна се намират органите на реда и религиозните движения, а от друга гражданските организации и групите за социална справедливост, се заформя една изключително устойчива и силна коалиция”, коментира Ралф Рийд, републикански стратег и основател на Коалицията на свободата и вярата, която подкрепи реформите от 2018.
Републиканците твърдят, че демократите, които са в позиция да поемат контрола над Сената и Белия дом след изборите през ноември, се опитват да избегнат представянето на полицейска реформа в ръцете на президента, която да му гарантира обществено одобрение.
Демократите “сметнаха, че е политически по-удачно за тях да се слеят с гневната тълпа вместо да се придържат към най-святата си отговорност и да защитят интереса на американската общественост”, коментира републиканският сенатор Тед Круз в изявление към медиите.
Демократите и граждански организации, сред които “NAACP”, обявиха в своя защита, че са се противопоставили на републиканската реформа, тъй като е базирана на прийоми като събирането на лична информация и издаването на заповеди за обиск без предупреждение, вместо да се уповават на предложенията на Демократическата партия.
Също така републиканците не са съумели да отслабят “квалификационния имунитет”, който е в защита на полицейските служители при дела за превишаване на служебните правомощия. Сенатор Камала Харис, която е в списъка с потенциални демократически партньори на Джо Байдън за президентската надпревара, нарече републиканската реформа “политически капан” и “трохи на масата”.
Реформатори твърдят, че си партнират задкулисно с двете партии за постигането на консенсус. С по-малко от 100 дни до изборите обаче и с предстоящата лятна ваканция на Конгреса, вероятността това да се случи бързо се изправя.
“Не успеем ли да помогнем на членовете на американското обществото да повярват отново в справедливостта и да се почувстват защитени от закона, а не застрашени от него – то тогава всичко губи смисъл”, коментира Марк Холдън, консултант към “Koch Industries”.
