Пандемията от новия коронавирус забави пристигането на сезонните чуждестранни работници в САЩ, които традиционни помагат за събирането на реколтата от пшеница, принуждавайки фермерите да разчитат на гимназиални ученици, шофьори на училищни автобуси, съкратени нефтени служители и други, които да управляват земеделските комбайни, предава “Reuters”. Докато машините си проправят път на север от Южните долини на Тексас и Оклахома, фермери и жътварски компании се сблъскват с проблема по намирането и задържането на селскостопански работници. Всяко едно забавяне може да доведе до по-високи
цени на пшеницата, което да доведе до по-високи цени в производството на хляб и тестени изделия.
Съединените щати са третият най-голям износител на пшеница в света, като търсенето по време на пандемията е по-голямо от обикновено. По-дълготраен дефицит на работна ръка обаче може да се отрази негативно също и върху жътвата на соя и царевица, които започват през септември. Жътварски компании и фермери, интервюирани от “Reuters”, коментираха, че заместващите американски работници изискват повече обучение и напускат по-често от имигрантите, докато за компаниите остава ключово да продължат да се движат на север и да обработват ключови износни полета.
Макар и комбайните да са в голяма степен автоматизирани за разлика от трудоемкото събиране на плодове и зеленчуци, фермерите не са имунни срещу недостига на работници. Джош Бейкли от “Beckley Harvesting Inc.”, земеделска компания базирана в Атууд, Канзас, споделя, че при нормални условия около 30% от служителите на компанията са имигранти. Най-често използваната виза от тях е “H-2A”, която позволява на работниците да останат в Съединените щати в продължение на месеци, докато работят във фермите. Тази година обаче Бейкли няма чуждестранни работници в екипа си. Трудно е открил нужната работна ръка, тъй като масово американците отказват да работят в продължение на месеци, обикаляйки около щатския земеделски пояс.
“Най-често се обаждат и казват – Виж, може би не е добра идея да напускам дома си предвид цялата ситуация с вируса”, споделя Бейкли.
Американските фермери – лоялни поддръжници на президента на САЩ Доналд Тръмп, се превърнаха във все по-зависими от имигрантската работна ръка през последните години. Администрацията на Тръмп продължава да издава земеделски визи, затягайки достъпа само за технологични работници, студенти и други квалифицирани служители. Жътвари и жътварски компании, наети от по-дребни фермери, които не разполагат със собствено оборудване, също зависят от имигрантите. Около хиляда комбайна са нужни за събирането на реколтата от Великите американски равнини и Средния запад, която представлява около 30% от общия добив на пшеница в Америка.
Жътварите следват маршрут, които започва в южен Тексас и стига до “хлебарницата” на САЩ в близост до канадската граница. Броят на визите “H-2A”, които се отпускат на оператори на земеделски машини са се увеличили до 10 798 за периода октомври 2019 до март 2020, което е ръст с 49% на годишна база, сочат данни на щатското Бюро по заетостта. Най-често фермерите започват да наемат жътвари за следващия жътва към края на месец май.
Голяма част от имигрантските жътварите тази година обаче не успяха да стигнат на време за реколтата, споделят осем жътварски компании и фермери в интервю за “Reuters”. Ограниченията върху пътуването, по-стриктният граничен контрол и страховете от новия коронавирус възпря работници от цял свят да напуснат домовете си и да се отправят към американските полета.
Непостоянни и ненадеждни
Райън Хафнър, собственик на канзаската “High Plains Harvesting”, е разчитал на 10 работници с “H-2A” визи, които представлява голяма част от нужната му работна ръка за началото на жътвата. Едва четирима обаче са успели да пристигнат в САЩ навреме. Той описва американските заместницни като “непостоянни и ненадеждни”. Освободен нефтен работник се е отказал още преди първия си работен ден, споделя Хафнър.
Компанията за управление на оператори на селскостопанска техника “U.S. Custom Harvesters Inc” споделя, че един от основните проблеми за индустрията тази година е именно намирането на достатъчно служители. Недостигът на работна ръка е само едно от предизвикателствата, с които се сблъскват фермерите, които се борят да излязат на печалба, след като нетният им доход се срина с 50% спрямо пика през 2013. Печалбите им все още остават под въпрос, тъй като износът за Китай не е гарантиран въпреки Първата фаза на търговската спогодба между двете страни.
Считано от понеделник зимната жътва е на 41% завършена, което все още е по план. Жътвата на пролетната пшеница ще започне в началото на август. Дори и крупните фермери, които притежават собствено оборудване, се сблъскват със значителни проблеми по привличането на американски селскостопански работници. Дъг Зинк, земеделец от Северна Дакота с 28 000 акъра, се наложи да работи с недостиг на работна ръка, след като двама работника от Южна Африка пристигат със значително закъснение в края на юни.
“Беше изключително трудно да успеем да докараме чуждестранните работници в Америка”, споделя той. “Не можеха да си намерят полет в продължение на месеци”.
В случаи, че служителите продължат да напускат, жътвата на пшеница в северните части на Равнините и есенната жътва могат да се окажат застрашени. Дейвид Мисинър, собственик на оклахомската “Green Acres Enterprises”, е възнамерявал да наеме два имигранти, които да допълнят четиричленния му екип. Трудно обаче успява да намери нови кадри, след като трима от новоназначените напускат в рамките на седмица.
“Не можаха да свикнат с работата и се отказаха”, коментира Мисинър, който управлява комбайни по маршрут, разпростиращ се от Тексас до Северна Дакота, и за периода между май и декември.
Мисинър споделя, че ще трябва да търси заместници и за двамата братя гимназисти от екипа му, които ще трябва да се върнат на училище през август.
“Наемането на работници за годината далеч не е свършило”, казва той. “Ще трябва да наема някой, който не трябва да ходи на училище”.
