Представете си, че сте родени през 1900 година. Когато сте на 14 години, започва Първата световна война и тя завършва, когато сте на 18 години с 22 милиона загинали.
…
Скоро след нея се появява глобалната пандемия от испанския грип, който убива 50 милиона души. А вие сте живи и на 20 години.
Когато сте на 29, преживявате глобалната икономическа криза, която започва с колапса на Нюйоркската фондова борса, причинявайки инфлация, безработица и глад.
Когато сте на 33 години, нацистите идват на власт.
Когато сте на 39 години, започва Втората световна война и завършва, когато сте на 45 години с 60 милиона загинали. В Холокоста умират 6 милиона евреи.
Когато сте на 52 години, започва Корейската война.
Когато сте на 64 години, започва войната във Виетнам и завършва, когато сте на 75 години.
Дете, родено през 1985 г., може да смята, че бабите и дядовците му нямат представа колко е труден живота, но в действителност те са преживели няколко войни и големи катастрофи.
Днес имаме всички удобства в един нов свят, на фона на нова пандемия. Но се оплакваме, защото трябва да носим маски. Оплакваме се, че трябва да останем затворени в домовете си, където имаме храна, електричество, течаща вода, wifi, дори Netflix! Нищо от това не е било налично преди. Но човечеството е оцеляло при тези обстоятелства и не е загубило радостта си от живота.
Една малка промяна в нашата перспектива може да доведе до чудеса. Трябва да сме благодарни, че сме живи. Трябва да направим всичко необходимо, за да се пазим и да си помагаме.
Източник: Лидия Димитрова
И тогава са се оплаквали, но не по телевизията…