В първата част се запознахте с някои от индивидите, които ни управляват. Сега следва втора част.
Данаил Кирилов (министър на правосъдието). Каквото и да кажем тук – все ще е малко. То не бяха „бели хакери“, то не бяха “джуркане на делата”, то не бяха „обърнати файлове“.
Бившият общински съветник от БСП обаче ще остане в историята най-вече като юридическия корифей на ГЕРБ в 43-ото и 44-ото НС, инициирал куп законодателни промени, свързани с актуалните нужди на властта и лобистки интереси.
И до днес стои въпросът понече ли Дани Кирилов, известен в социалните мрежи като Барни Ръбъл, да целуне ръката на Бойко Борисов, след като премиерът го предложи за министър?
Красимир Вълчев (министър на образованието и науката). Това е министърът, който се проверява за конфликт на интереси, защото е субсидирал фондацията на своята кума и е одобрявал учебниците й.
Това е министърът на образованието, който по време на извънредното положение даваше брифинги, загрижен за „учитилитИ“ и „родитИлитИ“.
Кирил Ананиев (министър на здравеопазването). Това е човек, който няма нищо общо със здравеопазването. Той е незаменимият финансист на прехода – бил е заместник-министър на финансите в правителствата на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов, Георги Близнашки и министър на финансите в служебното правителство на Огнян Герджиков.
Това е министърът, който искаше обещаната детска болница да се изгради в изоставена, опасна и крайно неподходяща сграда за същите милиони, за които може да се построи напълно нова сграда, отговаряща на всички стандарти.
Това е министърът, който излъга медицинските сестри, че ще получат 50 милиона лева за увеличение на заплатите. И продължава да ги лъже.
Това е министърът, който ще се запомни със своите напълно неадекватни заповеди по време на извънредното положение – заповеди, траещи по един ден или заповеди, противоречащи си една на друга.
Зрителите вероятно ще го запомнят и с няколкото извънредни брифинги, на които нищо не му се разбра.
Боил Банов (министър на културата). Известен с аферата „Ало, Банов“. Уличен със запис, че е помогнал на частна компания да „спести“ над 700 000 лева неустойка към държавата за ремонта на „Ларгото“.
Тотално провалил се в мерките в подкрепа на културния сектор в условията на пандемия.
Емил Димитров (министър на околната среда и водите). Хореограф и икономист от школата на МВР, който няма нищо общо с екологията.
Като депутат в този мандат на НС е автор на „тежък лобизъм“ в полза на „Лукойл“ (по думите на собствения му коалиционен партньор Валери Симеонов). Автор и на поправка в закона, спестяваща на БМФ неустойка в размер на 58 милиона лева към държавата. Съвносител на промяна в Закона за хазарта, спестяваща около 700 милиона лева на „Националната лотария“ от такси към държавата.
Това е министърът, който дискретно изключи имот на братя Диневи в Свети Влас от „Натура 2000“, след като те вече го застроили. Това е министърът, който най-нахално заяви, че от подпорната стена в Алепу ще стане хубав хотел.
Десислава Танева (министър на земеделието, храните и горите). Уличена със запис как предлага на земеделци да крият информацията, че има измами с еврофондовете, защото в противен случай Европейският съюз може да спре финансирането! Това е министърът на горите, който подари луксозните джипове, закупени за нуждите на горските стопанства на Националната служба за охрана, за да бъдат возени политици. Единият от джиповете беше подкаран лично от баш шефа й Бойко Борисов.
Емил Караниколов (министър на икономиката). Това е министърът, който в разгара на коронакризата допусна като принципал на Българска банка за развитие да бъде отпуснат кредит от банката за 75 милиона лева на колекторска фирма с 2000 лева приходи.
Това е министърът, който даде 160 милиона лева от същата тази Българска банка за развитие на една частна банка. Това е министърът, който вместо медицински изделия донесе 12 тона лечебни фурми от Обединените арабски емирства и после влезе в карантина.
Росен Желязков (министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията). Обвинен и оправдан за Костинбродската афера, свързана с готовите за използване бюлетини за парламентарните избори през 2013 г.
Това е министърът, който призна, че има корупция в автомобилната администрация, че има купени книжки, но се примири, че така е било и така ще продължи да бъде. Това е човекът, който преди да стане министър, няколко години е в администрацията и се занимава с въвеждането на електронно управление. Което за момента е пълен провал, въпреки похарчените милиарди левове.
Николина Ангелкова (министър на туризма). И тук, каквото и да се каже, ще е малко.
Това е министърът, който мина метър покрай „Апаратаментгейт“. Тя също беше уличена, че е закупила евтино апартамент в софийския квартал „Овча купел“ и също се оказа заможна, благодарение на роднините. По думите й, имотите за над 1 милион лева ги има благодарение и на татко си.
Това е министърът, който тотално се провали в мерките в подкрепа на туризма заради коронавируса. Единствената й мярка е заявеното от нея намерение да удължи летния сезон до края на октомври. Ще се помни и още една обявена мярка от нея: „На някои плажове чадърите ще са на нулеви цени, а на други – на още по-символични“.
Най-добрата оценка за работата на Николина Ангелкова всъщност са опашките към Гърция.
Красен Кралев (министър на младежта и спорта).
Това е министърът, при когото българският спорт бележи най-слабите си резултати.
Това е министърът, при когото парите за спорт се харчат на тъмно.
Това е министърът, който след скорошния одит на Сметната палата трябва да отговаря как и къде се изпаряват парите на тотото.
Теменужка Петкова (министър на енергетиката). Това е министърът, който си подаде оставката след разразилия се грандиозен скандал с анонсираната покупка на ЧЕЗ от Гинка Върбакова. Оставката на Теменужка, която познавала Гинка от 20 години, първо беше приета от премиера Борисов, но после отхвърлена. Познанството от 20 години си остана.
Това е министърът, който обаче не си подаде оставката след огромната глоба от 77 милиона евро, която Европейската комисия наложи на Българския енергиен холдинг и която всички ние плащаме.
Това е министърът, който лъже, че няма нужда от нова нотификация от Европейската комисия за проекта „АЕЦ Белене“. Проект, в който потънаха милиарди левове на данъкоплатците през годините и който по тази причина е определян за един от най-големите корупционни проекти у нас.
Това е министърът, който отговаря и за т.нар. „Балкански поток“, който уж го строяхме по 5 километра на ден и който трябваше да е готов най-късно на 13 юни, по думите на премиера. Разбира се, и към днешна дата този поток не е готов и въобще не е ясно кога ще е готов. Единственото ясно е, че за момента ние, данъкоплатците, плащаме за този проект над 2 милиарда лева.
