Въпреки положителното развитие на политики, целящи ограничаване на политическата и бизнес корупция в Латинска Америка, доклад на вашингтонската адвокатската кантора “Miller & Chevalier” сочи, че рискът от незаконни практики в региона е достигнал рекордно високи нива, предава новинарската агенция “ICLG”.
…
Прочуването на “Miller & Chevalier” за корупцията в Латинска Америка през 2020, проведено сред близо 1 000 изпълнителни кадри и експерти по законовосътоветствие в сферата на антикорупционната политика, сочи че близо от половината от интервюираните възприемат корупцията като значителна пречка за осъществяването на бизнес. Данните сочат за 10% ръст спрямо аналитично проучване на кантората от 2012. Сред правните кантори, участвали в проучването са: “BLP” от Коста Рика, “Brigard & Urrutia Abogados” от Колумбия, “Carey y Cía” от Чили, “Beccar Varela” от Аржентина, “Demarest Advogados” от Бразилия, “Orihuela Abogados” от Перу и “Von Wobeser y Sierra” от Мексико и други.
Едва 45% от интервюираните смятат, че разобличените в прилагането на незаконни бизнес практики биха се превърнали в обект на правни последствия, което е спад с 66% спрямо друго проучване на “Miller & Chevalier” от 2008. Докладът от 2020 също така сочи, че политическите партии и законодателните органи са тези, за които се смята, че имат най-значителен принос за корупцията в Латинска Америка.
Конкретните страни, в които се смята, че антикорупционните политики дават най-значителни резултати са Уругвай, Съединените щати, Чили, Бразилия и Коста Рика. За най-неефективни се считат в Никарагуа, Еквадор, Боливия, Венецуела и Аржентина. Един от интервюираните, позовал се на анонимност, твърди, че “някои държавни институции изпълняват задълженията си, само в случай че има установено влияние или обмен на финансови средства”.
От друга страна докладът сочи, че 86% от анкетираните международни компании са запознати със Закона срещу корупционните практики в чужбина “FCPA”, докато едва около половината от регионалните компании са запознати с международната спогодба. Бразилски и аржентински компании са сред най-добре информираните. Въпреки това, цифрите сочат, че има все още има много възможности за ограничаване на бизнес корупцията в Латинска Америка, които остават неоползотворени.
Например едва 29% от анкетираните смятат, че прилагането на законови разпоредби за борба с корупцията като Закона срещу корупционните практики в чужбина, Закона срещу подкупите във Великобритания и Бразилския закон за етични компании са подпомогнали в значителна степен за смекчаване на риска от корупция. Същевременно 27% смятат, че разпоредбите са напълно неефикасни.
В докладът се посочва, че това може да се дължи на “ефекта – две стъпки напред, една назад, тъй като устойчивостта на антикорупционните политики, често е изправена пред затруднения, когато се сблъсква с властимащите сред елита, което води до проблеми при реалното им прилагане”.
Докладът твърди още, че “друга причина може да е склонността на интервюираните да възприемат местните антикорупционни практики като политически действия, а не като целеустремена стратегия за изкореняване на корупцията. Същевременно слабите съдебни системи в региона биват считани от мнозина за неспособни да осигури нужната безпристрастност за прилагането им”.
