В България около 60% от новорегистрираните коли през изминалата година са на дизел. Като само един на всеки десет автомобила е нов, а не „втора ръка“, пише „Нова Телевизия“.
В момента автомобилите на дизел, които се движат по пътищата в страната, са 1 210 000. На бензин карат 1 340 000 шофьори у нас. По данни на търговците в Германия – в автокъщите залежават около 350 000 коли на дизел със стандарт Евро 5 на стойност над 5 милиарда евро. Средно всеки автомобил престоява около 106 дни.
Заради забраните и ограниченията за каране на стари дизелови коли по пътищата на много градове в Западна Европа търсенето на автомобили на дизел е намаляло с 18%, докато у нас то се запазва. Например всяка трета стара кола от износа на Италия достига до автокъщите с коли „втора ръка“ в България.
„В момента 80 % от вносът на коли втора ръка у нас идва от Италия. Средно за година от Италия към България се изнасят около 140 000 автомобила – като 65 % от тях са дизел. Засега вратата към нас е отворена – няма механизми, по които да се ограничат тези автомобили да дойдат”, споделя Цветелина Цанева от Асоциация на вносителите на автомобили.
„Продължава търсенето на дизеловите автомобили – тъй като в България няма механизъм – законов и финансов – по който да се ограничи този внос и продажба на по-стари дизелови автомобили”, коментира още Цанева.
Джузепе Гамбакорта, който е автоексперт в Италия също коментира ситуацията: „Доскоро дизелите бяха най- разпространените коли по пътищата на Италия. Заради ограниченията обаче – дизелите минаха в категорията на най- нежеланите. Дизелът в Италия умира и това не е само италиански проблем, а европейски. От 2018-та много региони тук, в Италия, забраниха достъпа до центъра на градовете за дизелови автомобили. Въпросът е – къде отиват старите дизелови коли – в Близкия Изток, третия свят и Източна Европа, където законите не са толкова строги по отношение на замърсяването”.
Експертите не изключват факта, че българските шофьори могат да имат полза от европейските забрани. Ако преди половин година автомобил, отговарящ на нормата Евро 6, се е продавал за 28 000 евро, сега цената му в автокъщите в Германия и Италия трудно минава 21 000 евро. „Това, което може да се случи – е някои от тези автомобили, да влязат на относително по-изгодна цена на българския пазар и това да подпомогне на някои от по-старите сегменти автомобили в България”, казва Александър Миланов.
„Ако те дълго време стоят там – проблемът с тяхната техническа поддръжка – ще доведе до драстично спадане на цените, което ще е добре дошло за българските търговци. Евро 5 и 6 – автомобили, ако дойдат тук – България ще си обнови автопарка, а не да го състари”, коментира Цветелина Цанева.
Автомобилните шофьори ще могат да обозначат евро категорията на колата със стикер.
„Въвеждат се промени по отношение на категоризацията на пътното транспортно средство – ще се използва стикер, който ще се поставя на предното стъкло, който ще носи информацията за евро категорията на колата и данни за измерените замърсители от двигателите. Тези стикери могат да помогнат на общините, които да предприемат мерки за зони с ниски емисии – части от градове или цели градове (по подобие на Европа), които въвеждат ограничения, под даден Евро стандарт да не могат да влизат такива автомобили – например по ниско от Евро 3 – да не влизат. Това ще е решение на всяка община”, споделя Георги Михайлов от Министерството на околната среда и водите /МОСВ/.
По думите на Михайлов при нас има една съществена разлика от Западна Европа – и това са високите нива на азотни оксиди, които има в редица западноевропейски градове.
Автомобилният транспорт е замърсител в най-големите градове на страната и един от основните източници на замърсяване, след битовото отопление.
