Как Южна Африка може да се възползва от отношенията си с Китай, за да капитализира върху предразположеността на Пекин, породена от засилената солидарност от COVID-19? Как Южна Африка ще гарантира дългосрочни ползи на фона на бързия обрат в търсене на ориентирани към решения практики, продиктувани от новия коронавирус?
…
Южна Африка е по-привилегирована, от която и да е друга африканска нация в отношенията си с Китай. Южна Африка също така се счита за стратегически партньор в прокарването в региона и континента на инициативата “Един пояс, един път”. Как обаче развитието убегна на Южна Африка през последните две десетилетия? Южна Африка притежава три ключови предимства, които никоя друга африканска страна не притежава – стратегическа географска локация, развита инфраструктура и богати човешки и природни ресурси.
Южна Африка трябва да разплете възлите, които я възпрепятстват да се възползва напълно от множеството ползи от отношенията си с Китай. Възлите, които възпират Южна Африка от отключването на пълния си потенциал са – разминаванията на краткосрочните политики и дългосрочното законодателство и имиджа й на несигурна и опасна страна.
Всяка политика е заявяване на намерение, реализирано чрез процедури и протоколи. Вече повече от две и половина десетилетия Южна Африка бе давана за пример от партньори и опоненти заради прогресивните си политики. Но защо тези прогресивни политики не съумяват да помогнат на страната да разгърне потенциала си и да постигне просперитет?
Отговорът е прост. Политиките само насочват действия в посоката, в която се търсят желаните резултати. Голяма част от политиките могат лесно да се превърнат във всеки един момент в аморфни в зависимост от ръководството на страната.
Подобен пример би била прогресивната политика за инвестиционните инициативи. Същевременно обаче в Южна Африка продължава да липсва закон за инвестиционните инициативи. Всъщност в законодателството на Южна Африка има само едно изречение за инвестиционните инициативи за разлика от много страни по света, където има държавни департаменти, които интерпретират законодателството и превръщат политиките в закон. Предимството на закона е, че има силата да задължава или забранява дадени действия.
Политиките от друга страна само насочват действията към това, което се счита за оптимален резултат. Сигурността и безопасността в Южна Африка са обект на остра критика от край време. Лошата обществена репутация отблъсква инвеститорите и възпрепятства изграждането на нови източници на приходи.
Туризмът е един от най-тежко засегнатите сектори на индустрия още отпреди зараждането на пандемията от COVID-19. Най-голямата ирония е, че макар силите за сигурност в страната да се издържат с милиарди долари, тя остава едно от най-несигурните места на континента. Индексът за “Лекота за развитие на бизнес” поставя Южна Африка на 82-ро място, след като през 2006 бе на 28-мо. Най-драстичният спад в ранкирането страната бе белязано в периода между 2015 и 2016, когато от 43-то място се свлече на 73-то.
Това е сериозна пречка и води до разхищение на средства, инвестирани за привличането на туристи и инвеститори в Южна Африка особено след успеха на Световното първенство по футбол от 2010.
За щастие въпреки множеството пречки, с които се сблъсква Южна Африка, страната има десетилетия преднина пред останалата част от континента. Накратко над 100 милиарда щатски долара, които бяха гласувани от Форума за китайско-африканска кооперация и от страните от БРИКС все още могат да бъдат усвоени и използвани за разгръщането на потенциала за растеж на Южна Африка.
В случай че страната успешно адресира споменатите проблеми и унифицира дългосрочните икономически цели с краткосрочните си политики, бъдещето й изглежда крайно светло. В интерес на Южна Африка е да използва застоя, породен от пандемията от COVID-19, за да формулира дългосрочните си инвестиционни политики чрез добре обосновано законодателство. Законодателство за инвестиционните политики би създало условия на стабилност и би вдъхнало доверие на Китай и инвеститори от цял свят.
В борбата с исторически несправедливости Южна Африка няма нужда да преоткрива колелото или да се опитва да адресира нередностите от миналото за сметка на технологичното и икономическо развитие на бъдещите поколения.
