Рекордно горещата вълна в Сибир би била почти невъзможна без причинените от хората климатични промени, сочи ново проучване, цитирано от “BBC”. Температурите в руския регион бяха с над 5 градуса над средните за периода между януари и юни тази година. Температурите в руския град Верхоянск надминаха 38 градуса на 20 юни, което е най-високата температура, регистрирана някога северно от Северния полярен кръг.
…
Смята се, че Арктика се затопля два пъти по-бързо отколкото средните стойности за Земята. Международен екип от климатични експерти, ръководени от великобританската климатична агенция, са установили, че рекордните средни температурни стойности биха били факт едва веднъж на 80 000 години без наличието на причинените от хората климатични промени. Това превръща подобни аномалии в “почти невъзможни”, в случай че светът не бе подложен на огромната концентрация на парникови газове, сочи още изследването.
Учените описват откритията като “неоспоримо доказателство за последиците от глобалното затопляне върху планетата”. “Това са”, смята съавторът на труда проф. Питър Стот, “най-еднозначните резултати от подобни проучвания до момента.”
Подобни изследвания целят да оценят ролята на причините от хората климатични промени при създаването на ключови метеорологични явления. Климатичните учени използват компютърни симулации, за да сравнят климата днес с климата, който би бил без човешка намеса, като това цели да покаже как биха изглеждали естествените климатични явления.
Учените твърдят, че въпросната сибирска гореща вълна “е допринесла за повишаването на средата температура на света за втория рекордно горещ период през януари и май”.
Какво ще стане, в случай че Арктика не остане в Арктика
Променящата се Арктика е от особено значение за Великобритания. Четири от шест основни климатични станции, които измерват температурите в страната са повлияни от Арктика, коментира др. Катарин Хендри от Бристолския университет. Тя е един от водещите автори на доклада, публикуван миналия месец, като смята, че поредицата от климатични аномалии може да бъде свързана именно с промените в Арктика. Така нареченият “Звяр от изтока” – зимата на 2018, е пример за една от аномалиите. Тя бе породена от арктичен въздушен фронт, нахлул в страната, който доведе до отрицателни температури в продължение на няколко дни. Над половин метър сняг падна в някои региони на страната.
Смята се, че щетите, причинени от бурята възлизат на стойност от над 1 милиард паунда, коствайки живота на 10 души. Докладът от миналия месец дава като пример за климатични промени, свързани с Арктика, бурите и наводненията от февруари тази година, както и тези от 2015.
„Връзката между арктическото и британското метеорологично време е струйното течение“, коментира проф. Стот, визирайки маршрута на бързо движещ се въздух високо в атмосферата.
Струйното течение допринася за задвижването на метеорологичните системи в цял свят. То обаче понякога създава „блокиращи“ явления, които могат да причинят застой на метеорологичните системи. Необичайно слънчевата пролет във Великобритания тази година, бе причинена от подобно блокиращо явление, което позволи на системите с високо налягане да доминират над Обединеното кралство в продължение на месеци.
Извънредно положение
Топлинната вълна в Сибир бе причинена от същия модел, но доведе до още по-драматични резултати. Екстремните температури доведоха до низ от природни и човешки бедствия, които принудиха руския президент Владимир Путин да обяви извънредно положение в началото на юни.
Огромен разлив на гориво бе причинен от срутването на резервоар поради топящите се ледове, като 20 000 тона дизел се изляха в близост до руския град Норилск към края на май. Счита се, че арктическите пожари са довели до отделянето на 56 мегатона въглероден двуокис през юни.
Същевременно е налице широкоразпространено топене на вечните ледове и има сигнали за необичайно големи популации на сибирски копринени молци, които са увредили дървета, превръщайки ги в по-податливи на пожар.
Несигурно бъдеще
Добре познато е, че Арктика се затопля с два пъти по-високо темпо спрямо останалата част на планетата. Изчисленията сочат, че арктическите температури са се повишили 2 градуса от 1850 насам в сравнение с повишението от 1 градус в световен мащаб. Какви биха били последиците върху света все още не е напълно ясно.
„Позовавайки се на геоложките записи, смятаме, че е нямало толкова високи нива на въглероден двуокис през последните пет милиона години“, коментира др. Хендри. „Така че ние наистина не знаем какво да очакваме в бъдеще.“
„Намираме се”, смята тя, “в неизследвани води“.
Тазгодишните сибирски горещи вълни показват колко екстремни могат да бъдат метеорологичните условия. Това, което тревожи много учени, е, че тази нова климатична ера, в която навлизаме, означава, че на много места се зараждат метеорологични явления отвъд всичко, което местните екосистеми – и човешките общности в това число – са се адаптирали да издържат.
