Днес Православната църква почита паметта на Светите Седмочисленици – Кирил и Методий и техните ученици – Наум, Климент, Сава, Ангеларий и Горазд.
В църковния календар има отделен празник за всеки един от тях, но на днешната дата се обръща внимание на общото им дело – извеждане на славянските народи от тъмнината на религиозното неведение и езичество.
Когато светите братя са починали, техните последователи са избягали от гоненията на немското духовенство в Моравия и пристигнали в България. Тук намерили подкрепа и закрила от цар Борис I.
Последен завършва земния си път Климент Охридски. Именно датата на неговата кончина е отредена за общото им честване.
На този ден християните отдават почит и към паметта на Св. великомъченик Пантелеймон – лечител и чудотворец. Той бил възпитаван в християнските ценности от невръстна възраст.
За това се грижила неговата майка, която починала рано и оставила грижите за сина си в ръцете на бащата – ревностен езичник.
Младежът се учил на медицина при известния по онова време лекар Ефросин и станал придворен медик. Впоследствие отказал да се кланя на езическите богове. По тази причина император Максимиан издал заповед да го съсекат.
Още в Първата българска държава почитта към св. Пантелеймон е била огромна. Това подсказват двата манастира, носещи неговото име в Преслав и в Охрид. Там били създадени също медицински школи и лечебници.
