От месец март ограничителни мерки срещу COVID-19 бяха въведени във всички държави от ЕС. Те се отразиха значително върху икономическото развитие. Ефектите от противоепидемичните мерките се проявяват в различни икономически показатели в периода март-юни, които Министерството на финансите отрази сега в месечния си доклад.
…
Краткосрочна бизнес статистика
През юни подобрението на общия показател за бизнес климата продължи и до момента той е възстановил над 50% от загубата, регистрирана през април. Бе отчетено увеличение на поръчките в строителството и на обема на продажбите в търговията на дребно.
Очакванията за производството в промишлеността и търсенето на услуги през следващите 3 месеца бяха оптимистични. Доверието на потребителите остана близо до нивото си от май. Очакванията за безработицата на анкетираните бяха по-малко песимистични.
Пазар на труда
След бързото увеличение на броя на регистрираните безработни, поради въведените ограничителни мерки, от средата на май се наблюдаваше пречупване на тренда, като подобрението продължи и през юни. През месеца намалението на броя на регистрираните безработни бе особено изявено, като те се понижиха със 7.5% до 273 367 души в края на юни.
Наблюдаваше се силно понижение на новорегистрираните безработни, както и рязко нарастване на изходящия поток, включително и поради започване на нова работа. Броят на постъпилите на нова работа през месеца бе 36 621 души, което е най-високата месечна стойност на показателя за последните десет години.
Инфлация
Спадът в цените на храните и енергийните стоки предизвика общо намаление на потребителските цени през юни с 0.1% спрямо май. Поевтиняването при хранителните продукти беше с 0.7% и се дължеше в най-голяма степен на пресните зеленчуци (-5.2%). Инфлационните процеси при непреработените храни се ускориха, докато нарастването на цените при преработените храни продължи да се забавя и през юни. Последното повлия и за намаление на базисната инфлация – от 2.4% през май до 2.1% през юни.
Намалението в цените на енергийните стоки беше с 0.6%, като горивата за лични транспортни средства поевтиняха с 1.4%, а газообразните горива за битови нужди – с 2.7%. Спадът в цените на енергийните стоки леко се забави спрямо съответния месец на предходната година.
Цените на услугите нараснаха с 0.5%, поради повишение в цените на международните полети и услуги по настаняване. Инфлацията на годишна база продължи да намалява през юни, като при базисната инфлация беше регистрирано по-силно забавяне. Инфлацията се понижи до 0.9% в сравнение с 1% през май.
Външен сектор
Спадът на търговията със стоки се ускори през април. Износът и вносът намаляха съответно с 18 и 29,8% на годишна база, при едноцифрени понижения през март. Свиването бе малко по-силно изразено при търговията със страните от ЕС. Ограничителните мерки срещу COVID-19 се отразиха на транспортните и туристическите услуги и износът спадна с 57,3%, а вносът – с 59,5%. През април изплащането на доход към инвеститори нерезиденти се понижи с 93,4% на годишна база.
Имаше и съществено свиване на паричните преводи от чужбина от 90,2%. Балансът по доходните статии се промени от дефицит през април 2019 г. на излишък през текущата. Натрупаното за четиримесечието салдо също бе положително, в размер на 62,7 млн. евро или 1% от прогнозния БВП, при дефицит от 19,8 млн. евро година по-рано.
През април брутният външен дълг се увеличи леко спрямо март, достигайки 34,2 млрд. евро или 57% от БВП. Задлъжнялостта на сектор „Държавно управление” се повиши с 390,3 млн. евро в резултат на усвояване на средства по действащи заемни споразумения. Краткосрочните задължения на банковия сектор нараснаха с 248,7 млн.евро.
Финансов сектор
Растежът на кредита за частния сектор продължи да се понижава и през май. Годишният темп на растеж на частния кредит се понижи до 7% през май от 7.6% месец по-рано. Кредитът за нефинансови предприятия отбеляза малко по-слабо нарастване от 2.9% при 3.2% в края на април, изцяло в следствие на силния спад на овърдрафта. Същевременно нарастването на кредитите без овърдрафт се ускори до 6.2% при 5.4% месец по-рано.
Растежът на кредитите за домакинства се забави до 8.2% от 9.2%, въпреки положителния нетен поток през месеца. Във всички сегменти бяха отчетени по-ниски темповете на растеж, като най-засегнати се оказаха потребителските кредити, чийто темп се понижи до 7.1%. Жилищните кредити запазиха двуцифрения си темп на нарастване.
Фискален сектор
В края на май консолидираният бюджетен баланс на касова основа остана положителен, в размер на 1.1% от прогнозния БВП. Бюджетните постъпления намаляха с 5.8% в сравнение с май 2019 г. Данъчните приходи се свиха с 5.3%, поради спад във всички подгрупи, с изключение на социално- и здравноосигурителните вноски. Постъпленията от пряко и косвено облагане бяха по-ниски на годишна база, съответно с 16.2% и 4.9%.
Спадът на приходите от косвени данъци се дължеше до голяма степен на високия отрицателен принос на постъпленията от ДДС, които намаляха с 4.8% в резултат от по-ниски приходи от ДДС от внос (с 15.7%), и в по-малка степен на понижение при акцизите и митата. Неданъчните приходи също намаляха (с 22.7%), докато помощите и даренията нараснаха с 37.1%.
Годишният ръст на разходите продължи да се забавя, достигайки 4% през май. Повишението се дължеше на повисоките разходи за персонал и социални плащания, докато тези за текуща издръжка, лихви и субсидии намаляха. Държавният дълг възлезе на 21.2% от прогнозния БВП.
