Най-големият риск за хората по време на мисии в космоса е радиацията, пише сайтът “techexplorist”. Известно е, че попаднал веднъж в космическото пространство човек е изложен на няколко пъти повече радиация, отколкото на Земята. Излагането на космически лъчи представлява сериозен риск за здравето на астронавтите, напускащи защитната атмосфера на Земята. Понастоящем защитните екрани могат да бъдат изработени от неръждаема стомана и други материали, но те трябва да бъдат доставяни от Земята, което е трудно и скъпо.
…
Решение на този проблем беше предложено от американските изследователи Греъм К. Шунк и Ксавие Р. Гомес. Новото им проучване показва, че радиация, поглъщаща радиация, открита във високо-радиационната среда на Земята, като ядреният реактор в Чернобил, може да абсорбира вредното космическо излъчване на Международната космическа станция и потенциално да бъде използвана за защита на бъдещите колонии на Марс.
Гъбичките, наречени Cladosporium sphaerospermum, са в състояние не само да абсорбират йонизираща гама радиация с помощта на меланинов пигмент, но и да я използват за производството на собствена биомаса в процеса на радиосинтеза. Шанк и Гомес предположиха, че слой от този тип гъбички може да бъде отличен противорадиационен щит за космически пътешественици и марсиански колонизатори.
През декември 2018 г. изследователите поставиха петрониева чиния, съдържаща гъбите (Cladosporium sphaerospermum) на борда на Международната космическа станция в продължение на 30 дни и анализираха способността им да блокират радиацията. Едната страна на чинията беше инокулирана с гъби, а другата – контролна, която не съдържа гъбички. Под петрониевата чиния имаше детектор на радиация.
По време на изследването те открили, че слой от гъби с дебелина само 2 милиметра поглъща почти 2% от космическото излъчване, което го удря по време на престоя му в космоса. Младите учени прецениха, че слой от Cladosporium sphaerospermum с дебелина 21 см би бил достатъчен за ефективна защита на хората от вредни лъчения в космоса.
Гъбата не може да се отглежда на открито на Марс, защото е твърде студено, но е възможно да се включи в стените на изолирани сгради. Хората на Марс също трябва да намерят начин да напоят гъбата, като потенциално използват вода, извлечена от лед на полюсите. Друг вариант е да се извлече пигментът меланин, който гъбата използва за преобразуване на гама-излъчване в химическа енергия и включването му в тъканта на скафандъра или други материали.
Подобна биозащита би имала много предимства. Самолекуващ се, самовъзпроизвеждащ се защитен щит може да се отглежда на място от проба с тегло само няколко грама, вместо да носи много консумативи като алуминий или неръждаема стомана. Дори в случай на повреда, вдъхновените от гъби радиоактивни екрани ще могат да пораснат след няколко дни.
Резултатите са наистина добри, но има някои технически предизвикателства, които трябва да бъдат решени, преди гъбата да може да бъде използвана като щит срещу радиация.
