Българският гражданин Диан Тодоров изпрати запиване до премиера Бойко Борисов, както и до неговите партньори Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, както и до Мустафа Карадайъ и Данаил Кирилов по казуса с общинския път в парк „Росенец“. Тодоров иска да знае защо е било допуснато всичко, което се случи – за да бъдат защитени ДПС или да бъде угодено на Ахмед Доган. Гражданинът нарече „Движението за права и свободи“ партньори на управляващите. Публикуваме неговото запитване без редакторска намеса:
.
„Г-н Премиер,
Господа министри и депутати, или поне тези, които знаят, че са такива,
Дами и господа журналисти и общественици,
.
Надявам се, че никой няма да се почувства засегнат и да се разплаче от обръщението ми към Вас, няма да мога да го понеса. Само преди две седмици станахме свидетели на грозни сцени и безобразно поведение на гардовете на Доган в парк „Росенец” край Бургас. На фона на случващото се в държавата ни и по-конкретно разкритията за задкулисната роля на ДПС, незаконните сараи и частни плажове и пристанища на Доган, което отдавна беше публична тайна, както и последвалите протести, бих желал за пореден път да отправя следните запитвания към Вас и се надявам да ми отговорите, преди целокупният народ да Ви запита защо допуснахте да се случи всичко това – за да защитите партньорите си от ДПС и да угодите на Доган??
.
Известни ли са Ви следните разпоредби от действащото законодателство на РБ?
.
Терени за строителство
Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Отреждането на земни и водни участъци и извършване на строителство по крайбрежията и във вътрешни води и териториално море и в зоните на действия на средствата за навигационно осигуряване се извършва само след предварително съгласуване с Министерството на отбраната и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.”
.
В доклад, озаглавен „Противоречи ли на Конституцията застрояването на плажовете по морето“ конституционният съдия Красимир Влахов анализира, че законите за крайбрежната плажна ивица, които допускат застрояването по нея, противоречат на Конституцията:
.
„Публично известен факт е застрояването на част от крайбрежната плажна ивица чрез изграждане на хотелски комплекси на самия морски бряг. Това нарушение ли е на Конституцията? Конституционносъобразно ли е допускането (изрично или мълчаливо) на такова застрояване в закон?
.
С Решение №12 от 2013 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредбите на чл.17, ал.1, т.6 и чл.17а, ал.1, т.2 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (допускащи промяна на предназначението и застрояването на поземлени имоти в зона „А” и на дюни на определени основания), произнасяйки се в предметния обхват на искането. В останалата си част законовата уредба, която допуска изобщо застрояването на териториите в крайбрежната плажна ивица, не е атакувана и следователно тази възможност продължава да съществува.
.
Така създадената обща законова рамка на статута на крайбрежната плажна ивица очевидно е в конфликт с основния закон. Според Конституцията, крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост и като такава не може както да бъде отчуждавана, така и застроявана. Логиката на закона обаче е точно обратната – след като той допуска на плажовете да се строи, то само тази част от тях, която е останала незастроена, е обект на изключителна държавна собственост (докато не бъде застроена по силата на общ устройствен план на общината). Разбира се, плажовете се застрояват не като такива, а като поземлени имоти съобразно съответния общ устройствен план, което прави нарушенията трудни за възприемане иначе, освен на място. Строителството се извършва формално законосъобразно – въз основа на разрешение на строеж и одобрени инвестиционни проекти, изработени в съответствие с общия и подробния устройствен план. Въпросът обаче е: защо изобщо законът допуска това застрояване в нарушение на Конституцията?
Конституционно нетърпимото (според мен) правно и фактическо положение по отношение на крайбрежната плажна ивица в крайна сметка е създадено от самата държава, която е задължена от Конституцията за точно обратното. При това самата държава и само тя, чрез органите на законодателната и изпълнителната власт, е в състояние да премахне последиците на създадената от нея противоправност. Законодателната власт – чрез съответна на Конституцията промяна в законодателството, осигуряваща адекватна защита на крайбрежната плажна ивица като физически ненакърним обект на изключителни собственически права. Изпълнителната власт в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството и областните управители – чрез предявяване на искове за собственост на държавата срещу всички, легитимиращи се като собственици и изградили сгради върху крайбрежната плажна ивица, както и чрез обжалване на общите устройствени планове (според чл.127, ал.6 ЗУТ това е изключително правомощие на областния управител, като гражданите неоправдано са лишени от право на жалба, което не позволява ефективна защита на обществения интерес). Ако идеята, че държавата е в състояние по съдебен път да защити правото си на изключителна държавна собственост върху крайбрежната плажна ивица, изглежда екзотична, то практиката на съдилищата (когато са сезирани с искове или жалби за защита статута на такива обекти) показва, че такава защита се предоставя успешно тъкмо въз основа на преценка за пряката приложимост на чл.18, ал.1 от Конституцията. В заключение, подходът на законодателя при изработване на законодателството, насочено към съхраняване на националното природно богатство, е не просто несъвършен, но в редица отношения насочен към точно противоположния резултат, доколкото действащото законодателство позволява и следователно насърчава недопустимото от гледна точка на основния закон застрояване на морските плажове в частен интерес. В тази връзка е необходимо да се припомни, че според константната практика на Конституционния съд свободната стопанска инициатива, на която се основава икономиката на Република България според чл.19, ал.1 от Конституцията и с която традиционно се оправдават частните интереси по отношение на морското крайбрежие, не е от категорията абсолютни права, не може да е основание за накърняване на общи ценности, признати от Конституцията и е допустимо да се ограничава с цел защита на обществения интерес (Решение №6 от 1997 г., Решение №18 от 1997 г., Решение №10 от 1999 г.).“
.
Подкрепяте ли гореизложеното, господа политици? Или го подкрепяте, но на практика не го спазвате?
.
Все още се надявам, че българската държава ще покаже, че я има, че народът е буден. За да я има. И за да не се срамуваме ние, днешните хора, от наследството, което ще оставим на идващите след нас поколения.
Все пак очаквам отговор или поне смислен коментар относно законността на кея, постройките и пристанищни съоръжения на г-н Доган и дали това е частно пристанище, както го нарече г-н Карадайъ на посочения от мен адрес за контакт.
.
Изкушен съм да изпиша имената на последните двама споменати господа с малка буква, тъй като не изпитвам никакво /не малко, не голямо/ уважение към тях, но грамотността не ми позволява да го направя. Все пак съм завършил Българска филология.
.
Също така бих добавил, че мнението ми се споделя от преобладаващата част от българския народ. Радвам се, че все повече хора притежават лудостта да го заявят публично.“
