Правителството на Ливан подаде оставка на фона на нарастващия обществен гняв заради експлозията във вторник, която опустоши части от Бейрут и остави повече от 200 души под руините, съобщава “BBC”.
Съобщението бе направено в национален телевизионен ефир от премиера Хасан Диаб в понеделник вечерта. Много хора обвиняват лидерите на страната за тяхната предполагаема небрежност и корупция. Протестиращите излязоха на улицата и се сблъскаха с полицията за трети пореден ден.
Масовият взрив беше причинен от детонацията на 2750 тона амониев нитрат, съхраняван опасно на пристанището от години. Президентът Мишел Аун поиска правителството да остане със служителите си на постовете им, докато не бъде сформиран нов кабинет.
Какво каза премиерът?
Хасан Диаб, който беше назначен за министър-председател през януари след месеци на застой като в задънена улица, заяви, че неговото правителство “е направило много усилия, за да изработи план, с който да спаси страната”.
Но корупцията в Ливан беше “по-голяма от самата държава” и “много дебела и трънлива стена ни разделя от промяната; стена, укрепена от класа, която прибягва до всички мръсни методи, за да се противопостави и да запази печалбите си”, категоричен беше той.
“Те знаеха, че ние представляваме заплаха за тях и че успехът на това правителство означава реална промяна в тази дълго управляващата класа, чиято корупция е задушила страната”, добави той.
“Днес следваме волята на хората в тяхното искане да носим отговорност за отговорните за бедствието, което се крие седем години, и желанието им за реална промяна”, подчерта още Диаб.
Какво следва след случилото се?
Премиерът се представи в речта си като лидер на реформи, блокиран от ендемична корупция от много години насам, казва кореспондентът на BBC за Близкия изток Том Бейтман. Сега парламентът ще трябва да вземе решение за нов премиер – процес, включващ същата сектантска политика в основата на недоволството на протестиращите, допълва наш кореспондент.
Малко вероятно е това да е гладък или бърз процес поради сложната политическа система на страната. Властта в Ливан се споделя между лидерите, представляващи различните религиозни групи в страната.
Освен това след края на гражданската война в периода 1975-1990 г. редица военачалници влизат в политиката и все още контролират големи части от политическия, икономическия и социалния сектор на страната.
Много протестиращи обвиняват тази вкоренена система за корупцията в Ливан. В понеделник полицията се сблъска с гневни жители, след като протестите продължиха в столицата след оставката на правителството.
Кадри показаха, че протестиращите се събират близо до бариерите, водещи до сградата на парламента, докато силите за сигурност изстрелват сълзотворен газ по тях.
Как Бейрут беше засегнат от взрива?
Смъртните случаи от експлозията от миналата седмица са нараснали до 220, като 110 души все още се водят изчезнали, съобщи управителят на града в Бейрут Марван Абдуд, цитиран от новинарския сайт al-Marsad Online.
“Много чуждестранни работници и шофьори на камиони бяха сред изчезналите”, каза той пред телевизионния канал Al Jadeed.
Огромният взрив повреди сгради в радиус от няколко километра в Бейрут, оставяйки над 200 000 души без дом или без прозорци и врати…
Длъжностните лица смятат, че експлозията е причинила щети за повече от 3 милиарда долара (2,3 милиарда британски лири) и че колективните икономически загуби на Ливан по всяка вероятност възлизат на 15 милиарда долара.
Страната вече претърпя голям икономически спад преди експлозията, като много семейства бяха изтласкани на прага на бедността и обречени на глад.
Каква е предисторията на оставката на правителството?
Недоволството в Ливан се разраства от години. В края на 2019 г. планът за облагане на призивите в Whatsapp се трансформира в масови протести срещу икономическите сътресения и корупцията в страната, които в крайна сметка доведоха до оставката на правителството.
Коронавирусът ограничи протестите, но финансовата ситуация продължи да се влошава и експлозията от миналия вторник беше възприета от мнозина като смъртоносен резултат от години на корупция и лошо управление.
Плановете на правителството да се разследва не бяха достатъчни за мнозина, които са загубили всякаква вяра в политическия елит. Преди оставката на кабинета редица министри вече бяха предложили да се оттеглят от постовете си.
Краят на това правителство не означава непременно край на гнева. Миналогодишните протести доведоха до формирането на правителството, което сега беше принудено да се оттегли заради същите обвинения в корупция.