Учените от НАСА изследват тайнствената аномалия на Южен Атлантик, регион на слабост в магнитното поле на Земята, който нараства значително, пише “Sky News”. Средно магнитното поле на планетата е загубило почти 10% от силата си през последните два века – но има голям локализиран регион на слабост, простиращ се от Африка до Южна Америка.
Известна като Южноатлантическата аномалия, силата на полето в тази област бързо се е свила през последните 50 години, точно както самата зона нараства и се премества на запад.
През последните пет години на югозапад от Африка се е развил втори център с минимална интензивност, който според изследователите показва, че аномалията може да се раздели на две отделни клетки.
Слабостта може да изложи планетата на опасност, тъй като магнитното поле на Земята отблъсква и улавя опасна слънчева радиация, но това слабо място означава, че тези частици потъват все по-близо и по-близо до повърхността.
Без защита на магнитното поле това лъчение може пряко да навреди на живота, както и да унищожи компютрите на борда на кораби и самолети. Това вече създава технически затруднения за спътници, които обикалят около Земята. Такива слабости е имало и в миналото. По време на това, което е известно като събитието Ла Шамп, намаляването на силата на магнитното поле на Земята беше толкова силно, че планетата беше бомбардирана с повече космически лъчи от обикновено.
Това е нещо, което днес може да бъде открито в ледени ядра, датирани към този период, които имат далеч повече радиоактивни елементи от обикновено.
Тери Сабака и Уиджа Куанг, геофизици от НАСА, наблюдават с помощта на спътниците SWARM на Европейската космическа агенция, за да проучат как се променя аномалията в Южна Атлантика.
“Въпреки че аномалията в Южен Атлантик е бавнодвижеща се, тя преминава през известна промяна в морфологията, така че е важно също така да продължим да я наблюдаваме, като продължаваме мисии”, каза д-р Сабака. И обясни: “Защото точно това ни помага да правим модели и прогнози.”
Аномалията се причинява от процеси във вътрешността на Земята, откъдето произлиза магнитното поле във външното ядро, където стопеният метал, богат на желязо, избива 1800 мили (2900 км) под повърхността.
В момента, за да се избегне спътниците да бъдат ударени от високоенергиен протон, което може да доведе до късо съединение – или потенциално по-лошо, ако бъде ударен ключов компонент – операторите изключват несъществени компоненти в своите спътници, докато летят през района.
Сателитът на НАСА Ionosspheric Connection Explorer редовно пътува през региона, така че екипът е принуден да следи позицията и силата на аномалията. Въпреки че Международната космическа станция е добре защитена, както трябва да се дължи на живеещите там астронавти, на борда има инструменти, които са толкова чувствителни, че се въздействат при преминаване през аномалията.
Според Брайън Блеър, мисията за глобална динамика на екосистемата (GEDI) на Международната космическа станция силата на таблата за захранване се рестартира около веднъж месечно, когато преминава през аномалията.
“Тези събития не причиняват никаква вреда на Глобалното изследване на динамиката на екосистемата (GEDI)”, каза Блеър. “Изблиците на детектора са рядкост в сравнение с броя на лазерните снимки – около един замах на милион снимки – и събитието за нулиране на линията причинява няколко часа загубени данни, но това се случва само всеки месец или около това.”
Една от спекулациите е, че отслабването на полето е знак, че Земята се насочва към обръщане на полюс – при което северните и южните магнитни полюси се преобръщат. Това обръщане не се случва веднага, но вместо това ще се случи в продължение на няколко века, през които ще има множество северни и южни магнитни полюси по целия свят.
“Подобни събития са се случвали многократно в цялата история на планетата”, каза ESA, отбелязвайки, че “ние сме много просрочени от средната скорост, с която се извършват тези промени (приблизително на всеки 250 000 години)”.
