Един дядо завел внука си в училището, в което били преценили родителите, че преподава най-добрият учител. Щом влезли в двора на училището, ги наобиколили деца с викове:
– Какво смешно старче! – ухилило се едно дете.
– Клепоух макак! – провикнало се друго момче.
Дядото постоял, па хванал внука за ръката и го извел на улицата.
– Ура, няма да ходя на училище! – зарадвал се малкият.
– Ще ходиш, но не в това – казал дядото със свъсени вежди и го оставил вкъщи, а сам тръгнал да търси най-добрия учител.
Посетил друго училище, после трето. Някои деца не му обръщали внимание, други му се подигравали. Дядото мълчаливо си тръгвал, докато стигнал в едно тясно и овехтяло училище, и уморен се облегнал на оградата. Зазвънял звънец, дечурлигата наизлезли в двора и няколко се доближили до стареца:
– Дядо, лошо ли Ви е? Да Ви донеса вода?
– Елате да поседнете на тази пейка.
– Ако искате, мога да ида и да извикам учителя?
Скоро дошъл млад учител и след като се поздравили, дядото му казал:
– Най-после намерих най-доброто училище за моя внук.
– Мисля, че грешите. Нашето училище е малко и тясно. Едва ли е най-доброто – отвърнал учителят.
Но дядото бил наясно, не се оставил да го разубедят и се договорили да го приемат.
Вечерта майката на малчугана попитала:
– Защо смяташ, че онзи е най-добрият учител?
– Защото учителите се познават по учениците им…
