Текстът е препечатан от „Свободна Европа“. Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.
Елица Симеонова е журналист в Свободна Европа. Първите си стъпки в журналистиката прави в международния отдел на в. „Сега“, след това e репортер в Клуб Z.
Брюксел вижда в България нерешени проблеми с корупцията и недосегаемия главен прокурор. Държавният департамент на САЩ смята корупцията за пречка пред инвестициите в страната. Влиятелни европейски и американски медии пишат за „мафия“ в България.
Значи ли всичко това, че правителството на Бойко Борисов губи подкрепата на своите международни партньори?
Според политолози, с които Свободна Европа говори, от реакциите на европейските и американските партньори на България започва да личи промяна в отношението им към управляващите.
„Със сигурност има промяна, макар и бавна, в подкрепата към правителството на Борисов. Това, че той осигурява стабилност навън – макроикономическа, на външните граници – вече няма да е достатъчно“, смята Весела Чернева, директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика.
Досега се наблюдава едно „мълчаливо толериране на правителство, което макар и да не се справяше в някои области особено добре, все пак не предизвикваше твърде големи проблеми“, казва Ружа Смилова, преподавател в Софийския университет. „Но дори това мълчаливо толериране като че ли е на път да се изчерпи.“
Тревога сред партньорите
Преди седмица зам.-председателката на Европейската комисия Вера Йоурова беше изслушана от евродепутати във връзка с европейското наблюдение на България и Румъния. Комисията преди година предложи отпадането на Механизма за сътрудничество и проверка за България. Наблюдението обаче все още е в сила, защото държавите членки не са дали становище. Предстои да излезе отделно доклад за България по новия механизъм за върховенството на закона, който ще се отнася за всички държави в ЕС.
На изслушването редица евродепутати изказаха критични позиции към предложението на Комисията за отпадане на мониторинга и за ситуацията в България изобщо.
„Такъв тип обсъждания дават възможност да се види къде стоят политическите семейства“, отбелязва Весела Чернева. „Беше хубаво да се чуе, че в другите политически семейства тонът беше критичен. В Европейската народна партия (част от която е управляващата в България ГЕРБ – б.р.) тонът беше доста предпазлив, но нямаше някакъв особен ентусиазъм. Нямаше хвърляне на амбразурата за честта на ГЕРБ. Забеляза се по-скоро изчаквателна позиция. Това според мен бележи един плавен поврат в отношението на партньорите на България в европейски контекст.“
Политологът Ружа Смилова смята, че без официални позиции на политическите групи в Европейския парламент трудно могат да се правят категорични изводи за настроенията в тях, но е сигурно, че след повече от два месеца протести България предизвиква интерес и тревога сред европейските си партньори.
В думите на зам.-председателката на Еврокомисията Вера Йоурова Смилова намира ясни и категорични послания, макар и изказани на дипломатичен език. Като пример тя посочва ангажимента на институцията към обвързването на върховенството на правото с парите, до които държавите ще имат достъп в следващия многогодишен бюджет на ЕС.
Друго конкретно и ясно послание е очертаването на проблемите, които Комисията продължава да очаква от България да реши – корупцията и безконтролността на главния прокурор, смята Смилова. „Комисията има наблюдения в тези области и те не са положителни. Наблюденията са, че се дават обещания за решаване на всеизвестен проблем, а тези решения, които се предлагат, не са работещи“, каза Смилова, която е и програмен директор в Центъра за либерални стратегии и се занимава с теми като качество на демокрацията.
„Комисията не иска да прилага двоен стандарт, иска да прилага един стандарт, но така или иначе изоставащите по показатели като върховенство на правото са ясни и те са трите държави – Полша, Унгария, а вече и България“, казва още Смилова.
Весела Чернева отбелязва, че Комисията последна би направила промяна в тона си. „Европейската комисия не би и трябвало в момента да се меси, тъй като тя се занимава с това критериите към страните да бъдат еднакви или поне сравними и тези критерии не са се променили към България. Т. е. за Комисията проблемите на България по отношение на върховенството на закона през последните години не са се променили.“
Как реагират чуждите правителства
Преди дни беше публикуван и годишният доклад на Държавния департамент на САЩ за инвестиционния климат в България. Като основни проблеми пред чуждите инвеститори американската администрация посочва корупцията и избирателните и политически мотивирани дела.
„Инвестиционната среда е безспорно показател за това може ли един бизнес да има печалба или не. Ако има корупция, тази инвестиционна среда е лоша. Освен ако бизнесът няма желание да харчи пари за корупция, вместо да прави печалби“, отбелязва Весела Чернева.
„За американския бизнес очевидно средата е лоша. Виждаме това и по спада на чуждите инвестиции през последните години. И не само това. Според мен много хора в американската администрация си дават сметка, че тази лоша среда прави достъпа и влиянието на Русия и на други нежелани външни фактори много по-лесен. Безспорно тези доклади дават сигнал за това каква е посоката на мислене на американската администрация“, казва тя.
Според Чернева протестите в България са повод международните партньори на страната да обърнат внимание на проблемите ѝ. „Онези страни, които по принцип са внимателни по отношение на проблемите с върховенството на правото, страни като Холандия, Дания, Финландия, сега намират още повече аргументи за своя скептицизъм. А други страни, които са били по-скоро колебливи, например Германия, която винаги е била склонна да затвори едно око, за да не създава допълнителни проблеми за европейската интеграция, сега става все по-критична“, отбелязва тя.
Като пример тя посочва декларацията на парламентарната група на Германската социалдемократическа партия, част от управляващата коалиция в Берлин, която изрази подкрепа за „българите, които излизат на улицата за основни проевропейски ценности“.
Пред европейското издание на „Политико“ председателят на комисията по европейски въпроси в Бундестага Гюнтер Крихбаум от Християндемократическата партия на Ангела Меркел също изрази критична позиция към случващото се в България. „За мен е ясно, че трябва да проведем сериозни разговори с правителството на Бойко Борисов без „ако“ и „обаче“. Това е неприемливо. Присъединяването на България към ЕС беше свързано с ясни очаквания, но българските граждани бяха измамени.“
Губи ли в крайна сметка Борисов подкрепа
Чернева и Смилова забелязват тенденция отношението към правителството на Борисов да се променя.
„Особено ясно изразена подкрепа не е имало и преди това. Имаше едно мълчаливо толериране на правителство, което макар и да не се справяше в някои области особено добре, все пак не предизвикваше твърде големи проблеми. Фокусът беше върху Полша и особено Унгария, доколкото (унгарският премиер Виктор) Орбан обича да прави скандални изказвания, да предизвиква. На този фон Борисов просто не предизвикваше негативни реакции и оставаше извън фокуса на критичното внимание“, казва Смилова.
„Дори това мълчаливо толериране като че ли е напът да се изчерпи именно и заради продължаващите над 60 дни протести, които съвсем основателно привлякоха вниманието към основните проблеми на това управление. А именно корупция до степен на завладяване на държавата и подчиняване на държавата на частни интереси и използването ѝ за прокарване на партийни интереси, които са далеч от обществения интерес. Това води до системно компрометиране на основен принцип в една работеща демокрация – този на върховенството на закона.“
Според Весела Чернева Полша и Унгария са проблемни за ЕС по много показатели. Освен върховенството на правото това включва национализъм и идеологизиране на антиевропейски послания. „Това в България го няма. Но до такава степен изглеждат разбити някакви базисни принципи, например разделение на властите и свободата на медиите, че България като че ли вече е поела по траекторията към групата на Полша и Унгария. Мисля, че още не сме стигнали там и ако има намеса от Брюксел, тя трябва да е в тази посока – да се удържи България да вземе завоя преди да стигне в тази група на лошите ученици. Защото това ще има много лоши последствия дълготрайно за страната, но ще има лоши последствия и за Европа.“
Въпросът какво може да направи Брюксел обаче не е толкова еднозначен. „ЕС са преди всичко страните членки. Това означава, че не можем да говорим за „тях“. Трябва да говорим за „нас“. ЕС не може да взима отношение по вътрешнополитически проблеми на страните членки“, казва Чернева.
„Това, което Брюксел може да направи, е да каже ясно, че страна, която е на 111-о място по медийна свобода, има проблем. И че не може главният прокурор на тази държава да се държи като политик, защото това е в разрез с разделението на властите. Обвързването на решенията на тези проблеми с достъпа до еврофондове в следващата многогодишна финансова рамка е това, което ЕС може да направи.“
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
