През далечната 1980-та се родило момче. Години по-късно започнало работа като фитнес инструктор в един голям и хубав град /примерно Бургас/ и в една голяма и хубава сграда.
Това момче работило като фитнес инструктор, но то също имало нужда от фитнес инструктор. Както и от акъл.
То било толкова ограничено интелектуално /но пак бил по-добре от Боко, кърджалийската никаквица, Барни Ръбъл и други подобни малоумни същества/, че хората му казвали, че има акъл колкото една джапанка. Оттогава му излязъл и прякор – Джапанката.
Фитнесът бил посещаван и от един мъж, който всъщност бил жена. Този мъж заемал важен пост, корупцията и кражбите не му били чужди, а също така обичал да назначава свои хора на ключови позиции в държавната и общинската администрация. Този мъж, всъщност жена, бил висок, бил на висок пост и бил голям лъжец.
Този мъж харесал Джапанката, защото Джапанката бил нагаждач, глупав, изпълнителен и от него не ставало дори чеп за зеле. Това бил идеалният кандидат за някоя апетитна позицийка.
Минало се време и Джапанката го турили шеф на друга голяма сграда. Нищо не разбирал и проблемите започнали, но понеже бил човек на човека, всичко било точно. Хората се разбунтували, а Джапанката не предлагал адекватни решения за проблемите им. Не само, че не можел, но и не искал. Така се превърнал в доверен човек на оня дето го турил на тоя пост.
Проблемите се задълбочавали, а Джапанката ставал все по-близък с този, с когото трябва. Вместо да бъде изхвърлен заради некомпетентността си, той бил лансиран все повече и повече. Рибата се вмирисва откъм главата, а дългата риба била много вмирисана и всичко под и около нея воняло, та се не траело!
В града започнали да строят друга голяма, скъпа и хубава сграда. Откраднали много пари, а сградата продължавала да се строи и ставала все по-скъпа. Но за тази сграда също трябвало някой глупав и верен човек да я управлява. И този човек трябвало да бъде „наш“.
Мислили кого да сложат, че да върши нищо. Мислили, мислили и измислили! Решили да е Джапанката. Не било сигурно, защото имало много фактори, но засега везните за накланяли към него.
Дори да не е Джапанката, то е показателно как с дълъг език и наколенки можеш да постигнеш много в живота. Първо те турят на една сграда, после евентуално на друга. Не поумняваш, но се разширяваш. Работа не вършиш, но си угоден. Губиш себе си, но си пълниш джобовете.
А какво ще стане с организми като Джапанката, когато пластовете се разместят? Наколенките и езиците няма да помогнат!