Дни след като австралиецът Брендън Тарант изби 50 мюсюлмани в Нова Зеландия, медиите у нас масово претоплят страховитата манджа „Трябва ли България да се страхува?“ Защото психопатът написал на пълнителите на автоматите си три дати и имена на кирилица от българската история, знакови за противодействието на християнския свят срещу настъплението на исляма към Европа.
Масово поканените „специалисти по международен тероризъм“, разбирайте „възпитаници на милиционерската школа в Симеоново и Пазарджик от времето на соца, сами назовали се такива“ изляха в ефир и по страниците на все по-малко останалите вестници, мозък че трябва, да. Защото Тарант пътувал из цяла (и Югоизточна, натъртиха те) Европа и това било страшно.
Тоест, убиецът е пребивавал у нас и затова трябва много да ни е страх, че злите ислямски фундаменталисти ще ни ударят с атентати. Чух и мнение, че Грузия (също спомената от Брендън Тарант) твърдо осъдила грозното убийство, а видите ли, нашето правителство, не било чак толкоз убедително. Съвсем в духа на либерастите от САЩ, които веднага оплюха президента Доналд Тръмп, че „не реагирал достатъчно остро против.“
Далеч съм от мнението на премиера Бойко Борисов отпреди няколко години, че България е „остров на сигурността“, заради „дюнер кебапите на всяко кюше“. Така говори човек, който е много замаян от личната си особа и дълбоко увреден от факта, че „три папи са го галили по главата.“ Само си мисля, че всяка истерия, свързана с нещо, станало на 18 507 километра от нас, не е хубава.
Адекватното разследване показа – Тарант не се е познавал с българи, няма причина да се мисли, че българи са намесени в клането в Крайстчърч и той само е минал оттук по време на своите пътешествия. Къде-къде по-зловещо е било пребиваването на международния терорист Карлос Чакала у нас, когато е бил подслонен и дундуркан от тогавашния социалистически режим. Но това е било вече доста отдавна.
България няма за какво да се страхува и срамува. И няма защо да изпада в смехотворната роля на новозеландската премиерка Джасинда Ардърн, която сложи на главата яшмак, за да покаже, че е „съпричастна с мъката на мюсюлманските жени“. Най-спокойно можеше да е съпричастна и без да позира така жалко. В едно съм сигурен, обаче. Че няма да се извини лично на султана на Турция Реджеп Ердоган, както той поиска. Който в собствените си очи е нещо като баща на исляма по света.
А всъщност не е. И с трагедията в Нова Зеландия пак опита да си направи реклама.
