Турският президент Реджеп Тайип Ердоган в продължение на близо две десетилетия предприема крачки, с които цели да промени мястото на Анкара в световния ред. Днес мечтите му изглеждат по-неосъществими от всякога, пише „CNN“.
Преди повече от 10 години, когато заемаше поста министър-председател Ердоган изигра решаваща роля в областта на външната политика на страната. Тогава вече не беше нужно Турция да се опитва да спечели одобрението на Европейския съюз. Вместо това тя отново беше в състояние да проектира регионалната си сила, да разшири влиянието си върху своите бивши поданици на Изток и да се превърне в глобална сила, която другите държави да ценят високо. Този стремеж беше на дневен ред за лидера, подкрепяйки неговото желание да увеличи мащаба на своите сили. Съюзниците му в Египет и Сирия също съумяха да постигнат брилянтни политически успехи в първите години на Арабската пролет, която започна за пръв път през декември 2010 г. По това време мечтата на Ердоган в Турция да цари демокрация изглеждаше съвсем осъществима. С течение на времето обаче броят на съюзниците на президента в региона – в голямата си част, състоящи се от групи, обвързани с ислямистката организация „Мюсюлманско братство“, намаля значително. Плановете за дългосрочно влияние на Ердоган в места като Катар, Сомалия и Сирия оставиха горчив вкус в устата на много регионалните им лидери. Той предизвика гнева и на много от лидерите на европейските страни, а именно Франция, Гърция и Кипър, които публично се опитаха да ограничат намесата на Турция в Източното Средиземноморие.
Икономиката на Турция, която беше сериозно засегната от последиците на пандемията от COVID-19, постави страната в още по-затруднено положение и ограничи възможностите на Ердоган да се пребори с нарастващата изолация спрямо Турция от страна на други сили в световния ред. Катар, Сомалия и Либия не бяха положително настроени към стремежа на Ердоган да намери обща кауза с някои европейски държави. Египет, Израел, Кипър и Гърция засилиха стратегическото си сътрудничество по няколко инициативи, а именно добива на запаси от газ в Източното Средиземноморие, като по-късно изолираха Анкара от процеса. Франция, която се противопостави на кампанията на Турция срещу кюрдските бойци в Сирия и подкрепата й към базираното в Триполи правителство на Либия, подпомогна енергийната инициатива в Източното Средиземноморие. Обединените арабски емирства, които на свой ред се включиха в усилията за потискане на подкрепяните от Турция бунтовнически групи, изглежда също са оказали мълчалива подкрепа за начинанието. Американската администрация на президента Доналд Тръмп, която до голяма степен поддържа добри отношения с Ердоган, наскоро демонстрира топли връзки със съперниците на Турция. Неотдавна държавният секретар Майк Помпео заяви, че е „дълбоко загрижен“ за действията на Турция в Източното Средиземноморие. Миналия месец САЩ обявиха още, че ще премахнат наложеното оръжейно ембарго за Кипър, което е в сила от десетилетие насам.
Силовата външна политика на Турция наскоро показа подкрепата на страната за военната кампания на Азербайджан, насочена към завземането на спорния регион Нагорни Карабах. Възобновеният конфликт, който противопостави Азербайджан срещу съседна Армения, отне стотици човешки животи. Ердоган отново постъпи както той смята за правилно, отказвайки да се присъедини към призива на международната общност за прекратяване на огъня. Етническото родство между Турция и Азербайджан и нарастващите двустранни военни отношения между тях се смятат за основни движещи сили в твърдата подкрепа на Турция, с която се цели Баку да си върне арменския анклав Нагорни Карабах, както и други територии, които в момента са под арменски военен контрол, разкриват анализатори. Позицията на Ердоган по отношение на конфликта в Азербайджан съвпада добре с реториката на Турция относно двойните стандарти на международната общност и неефективността на многостранните институции, смятат още експертите. „Когато един турски президент или министър-председател дойде на власт, първото нещо, което прави, е да посети Кипър и Азербайджан.,“ обясни политологът Сонер Кагаптай. „Ердоган скъса с всички традиции на Турция, със Запада, с Израел, с ЕС и с Близкия изток. Въпреки това той не наруши тази традиция.“
Икономиката е в застой
Според анализатори обстоятелствата, които позволиха на Ердоган да революционизира външната политика на Турция, вече не са на дневен ред. В началото на 2000-те години Ердоган показа отлични резултати в икономическо отношение, засилвайки подкрепата сред поддръжниците си. Състоянието на турската икономика днес може да принуди страната да намали влиянието си на международната политическа сцена. През първото десетилетие от управлението на Ердоган милиони турци бяха подобриха финансовото си състояние, а страната беше свидетел на икономически бум, много добро положение на пазара и дори рязък спад в детската смъртност. През последните години обаче държавният дълг се увеличи, а инфлацията се повиши. Както се случи с много други държави, турската икономика също ще се свие през 2020 г., но вероятно ще се възстанови успешно през следващата година. Икономическото бъдеще на Турция е тясно свързано с нейните международни отношения. Пострадалата икономика може да доведе до молба за помощ от Международния валутен фонд, което пък от своя страна да повлияе на външната политика на страната. Не особено популярната в международен план Турция може да пропусне шанса за крайно необходимите перспективи за добив на газ в Източното Средиземноморие. Според експертите това е основната дилема, пред която са изправени турските политици и проблемът не е свързан само с границите, които произтичат от провеждането на една силова външна политика. Те смятат още, че твърдостта и решителните действия от страна на Турция влияят осезаемо на икономическите перспективи, които стоят пред нея.
