Главният прокурор Иван Гешев е сезирал парламента, правителството и Министерството на правосъдието с предложения, изготвени от експерти, за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Целта е намаляване на формализма в наказателния процес, разширяване на компетентността на военните съдилища и прокуратури, както и по-засилено използване на ресурса от следователи.
Зам.-главният прокурор Красимира Филипова подчерта на брифинг, че многократно в ежедневната си работа държавните обвинители са определяли изискванията на НПК за форма и съдържание като прекалено завишени, както и стандарта за ненужно висок.
Тя даде пример с доказателствата. Ако бъде допуснато формално нарушение при събирането им, те отпадат в съда, което пречи много на процеса. Така един престъпник може да не бъде осъден не защото не е ясно, че той е извършил деянието, а по чисто административни причини. А в много от случаите доказателствата не могат да бъдат събрани повторно. Затова от прокуратурата искат годността на доказателствата да може да се преценява във всеки един отделен случай като не се допускат такива, които са събрани при извършени съществени нарушения на правилата и е налице съмнение за тяхната достоверност.
Според българския стандарт, за да се повдигне обвинение пред съда, трябва да е налице сигурност, че са събрани всички необходими доказателства. В другите държави в ЕС обаче не е така. Там не се изисква такава категорична увереност. Във Франция, например, за да се повдигне обвинение не се изисква наличие на сериозни или съгласувани доказателства срещу лицето. В Германия пък е необходимо само подозрение.
Филипова разкритикува и факта, че в България обвинителните актове са с ненужна според нея детайлност и понякога стигат до стотици страници, докато в други държави това не е така. Посочва се само вида на престъплението, кога и как е извършено и данните за лицето.
От прокуратурата изразиха надежда техните искания да бъдат взети под внимание, защото това ще облекчи работата на съдебната система у нас.
