Днес се навършват 106 години от превземането на Одрин – една от най-славните битки, спечелени от Българската армия по време на Балканската война. След няколкомесечна обсада, силно укрепената от германски инженери крепост, се е предала на българския военен гений генерал Георги Вазов (брат на „патриарха на българската литература“ Иван Вазов). Сражението е известно и като едно от първите в световната история, в което се е използвала военна авиация.
Двадесет и четири каменно-землени и бетонни фортове с много добре създадени огневи позиции, на около 9 километра преди града, са били смятани за абсолютно непревземаеми, според военните експерти от онова време и досега. Но храбрата атака на българската пехота, съчетана с прецизен артилерийски обстрел, е показала на целия свят, че няма нищо невъзможно. На 26 март 1913 година Одринската крепост се е предала.
Настъплението е емблематично във военните анализи и като едно от най-успешните, предшествано от „огневи вал“. Българската артилерия е стреляла буквално на 100 метра пред атакуващите войници. Турските защитници, които в интерес на истината също са се били храбро, са избити до крак. Оттук е станал известен фактът, че бойният вик „Напред, на нож!“ е предизвиквал кошмарен ужас у тях, защото са го чували като „По пет на нож“.
След парадното влизане в Одрин и последвалия мирен договор обаче, избухва Междусъюзническата война и България напуска града. Храбростта на българския войник за пореден път е била „отстреляна“ от подмолните европейски политици по време на подписания в Лондон мирен договор. За Одринската епопея британски кореспондент е написал:
„Една нация с население от по-малко от пет милиона и военен бюджет от по-малко от два милиона лири стерлинг годишно изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици премина над 256 километра във вражеска територия, плени една крепост и обсади друга, води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели и спря едва при портите на вражеската столица. С изключение на японците и гурките, единствено българите от всички войници влизат в битка с непоклатимото намерение да убият поне един враг.“
