Къщата на адвокат Теодора Донкин е била опожарена седмица, след като е вкарала престъпник в затвора. Огнената вендета е в град Мизия, а за случая разказва самата потърпевша във Facebook:
„Запалиха ни! Така изглежда домът ми на рождения ми ден и една седмица след като вкарах престъпник в затвора.“
Юристката и преди е споделяла в социалната мрежа за личната си борба срещу корупцията в България, за съдебните битки и за това, как осем пъти осъждан човек не само не е влизал, а и не е помислял за затвор. Тя твърди, че в продължение на 3 години този човек и вуйчо му са заплашвали нея, близките й и свидетелите им.
„Заплахите бяха, че ще ни покажат, ще ни оправят, ще ни заколят, ще ни запалят къщата. Е, в нощта на рождения ми ден и една седмица, след като го вкарахме в затвора – къщата ни изгоря! В 01:00 часа през нощта, (а не през деня, когато е 40 градуса), докато сме на почивка в чужбина, опожариха дома ни. Дом, който родителите ми са градили цял живот и който сега е сринат почти до основи, защото някой е решил, че трябва да върши престъпления свободно и безнаказано. Коли, мотори, уреди, бани, спални – всичко изгоря.“
Донкин твърдо смята, че пожарът е умишлен и коментира: „Представяте ли си как някой в правова държава 3 години те заплашва, че ще ти запали къщата и накрая просто решава и го прави … без страх и без свян от съд, правосъдие и наказание.“
Адвокатката отбелязва, че е платила цената за своята непримиримост в борбата си за справедливост и пита:
„Но такава ли трябва да бъде тя? Това ли е цената на справедливостта в България? Да те е страх, че ако вкараш престъпник в затвора за минимален срок от 3 месеца… престъпник, който трябваше досега да е изгнил в затвора…Той ще те поръча и ще ти запалят дома?“
Донкин споделя, че я е жал за родителите й, брат й, за държавата, в която живеем и растат децата ни, защото е ужасена не от гледката на изгорелия им дом, а това, че липсва покаяние за извършените престъпления, тъй като ако имаше такова, нямаше да се търси отмъщение. Според нея това се дължи на чувството на безнаказаност, свободата да си позволиш да запалиш дома на друг, защото знаеш, че полицията или е на твоя страна, или просто няма да си свърши работата и извършител няма да бъде намерен. По думите й това се дължи и на факта, че съдията по 4 от предишните 8 осъждания е един и същ и че този съдия е „имал“ съвестта и морала да налага глоба след глоба, докато някой вилнее безнаказан. Потърпевшата е ужасена и от наказанието по последното 8-о осъждане, което му е наложено отново след одобрено споразумение с прокуратурата. Тя разкрива, че за това, че след като е осъждан 7 пъти преди това, той:
- противозаконно е пречил на органи на властта да изпълняват задълженията си и да извършват проверка на водач на МПС;
- при подаден сигнал със стоп палка за спиране от контролните органи, след като е бил длъжен да спре, не е сторил това, като е направил опит да изблъска служебния автомобил от пътя;
- продължил е да се движи в лентата за насрещно движение;
- продължил е да застрашава живота на всички участници в движението;
- което е принудило полицейския служител да произведе два предупредителни изстрели със строп патрони за спиране на водача, който е продължил да управлява ППС;
- като полицейските служители предприели преследване на автомобила, предприемане на заградителни мероприятия от колегите им на РУ на МВР-Лом, които са направили КПП, като автомобилът с водача е бил спрян.
За всичките тези нарушения съдът му е наложил „наказание“ от 500 лева, твърди Донкин. Тя се възмущава от наложената санкция на фона на извършената подигравка с изпълнителната и държавната власт.
„Дори това да беше първото осъждане, наложеното наказание само по себе си представлява сериозна подигравка със съдебната и държавна власт. Как може съдия да има съвест и морал да одобри подобно споразумение? Как може прокурор да има съвест и морал да поиска сключването на подобно споразумение?“, пита Донкин и подчертава, че докато има подобни съдии, прокурори и полицаи, ще има и палежи, грабежи и повсеместна безнаказаност. Докато всеки си мълчи и никой не търси правата си, ще става все по-страшно.
Адвокатката споделя, че е написала публикацията си като знак на отчаяние и с надежда институциите да се събудят, държавата да се оправи и да получи помощ и подкрепа. Тя твърди, че е обезкуражена и обезсърчена, но няма да спре да търси справедливост.
„Понеже за един час ми писаха и звъняха десетки хора с желание да помогнат, това, от което имаме нужда са гласност и контакти на високо ниво в прокуратура и полиция. Знам, че е абсурдно един адвокат да има подобна молба, но да, дотам я докарахме.“
Донкин пише още, че на нея и семейството й няма да им е излишна и финансова помощ. Тя споделя банковата сметка на майка си: Анелия Василева Иванова:
IBAN: BG10FINV91501003804640.
