Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България намира предложения на 19 март тази година от група депутати от ВМРО законопроект за промени и допълнение на Закона за радиото и телевизията за напълно противоконституционен и според тях предлага въвеждане на възможност за налагане на цензура. Предстои асоциацията да депозира становището си в Народното събрание, като същевременно публикуваха мотивите си, които са консултирани с юристи:
Със законопроекта се предлага Съветът за електронни медии да има правомощие да „оповестява интернет страници, чрез които се разпространява дезинформация в интернет средата“, като решението за това се публикува на интернет страницата на Съвета и в тридневен срок сайтът трябва, следейки страницата на СЕМ по своя инициатива, да премахне публикациите си. В противен случай, сайтът му ще бъде спиран от „всички лица, представляващи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги“. Те ще са длъжни да направят това с разпореждане на Софийския районен съд (СРС), до който СЕМ ще е подал искане. Председателят на СРС или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа. Съдебното разпореждане щяло да се публикува на интернет страницата на Съвета в деня на получаването му и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги щели да имат задължението да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок от 24 часа от публикуване на разпореждането на съда и то на страницата на СЕМ.
Няма критерии, по които СЕМ да определя коя информация е дезинформация и коя не. Няма такива критерии и за председателя на СРС, тоест преценката ще е субективна. Законопроектът дава своя дефиниция на дезинформацията, която се различава и стеснява значително от дефиницията, дадена от Европейската комисия. Освен това, по този начин действа в противоречие с единния европейски подход, възприет от Комисията и съгласуван с държавите членки.
Законопроектът предлага и всеки доставчик на медийни услуги, който има намерение да ги разпространява в интернет средата, да подлежи на регистрация към СЕМ. СЕМ ще се произнесе в 14-дневен срок от подаване на заявлението за това дали разрешава или не на един доставчик на медийни услуги да публикува онлайн, тоест да има свой сайт.
Народните представители предлагат и наказателна репресия. Предвижда се, че който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин разпространява невярна информация, да се наказва с лишаване от свобода до 3 години.
Напомняме, че чл. 40 от Конституцията на Република България забранява цензурата, като ал. 2 предвижда изчерпателно основанията, на които едно средство за масова информация може да бъде спряно, но те са изключително сериозни и са свързани с опазването на конституционно установения ред, призив към извършване на престъпление или насилие над личността и накърняване на добрите нрави. Наред с това, подобно ограничаване се допуска единствено въз основа на акт на съдебна власт, но е недопустимо такъв да се постановява от председателя на СРС или негов заместник в такъв спешен срок от 72 часа, без събиране на доказателства или възможност на страната да се защити.
Напълно противоречащо на правилата на съдебния процес е негов адресат да не е дори самият сайт, а това да са предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. По този начин, по същество, на председателя на СРС, който има административно-организационни функции и то само по отношение на съдиите на районен съд София, да може да издава своеобразен административен акт. Неговите адресати обаче, няма да бъдат уведомявани надлежно на посочения от тях адрес, а ще трябва да следят по своя инициатива сайта на СЕМ. Адресатите ще са всички лица, представляващи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Тоест, актът ще има характер на някакъв специален общ административен акт. Подобни разпоредби противоречат на принципа на справедлив съдебен процес и на правна сигурност. По Конституция, подобно ограничение на сайт или на средство за масова информация изобщо, е възможно да се случи само от редовен съд по действащите процесуални правила при възможност за процесуална защита и събиране на доказателства и то в точно посочените в Конституцията случаи. Дезинформацията не е един от тях.
Въвеждането на правомощието на държавен орган да определя кое е истина и кое не, по същество е недопустимо и представлява цензура. Независимо от извънредното положение, Конституцията и основните принципи на правото и демокрацията следва да бъдат спазвани и зачитани, защото рискуваме много бързо и лесно да се превърнем в антиутопия, в която гражданите и медиите са контролирани от Министерство на истината.
Предложеният законопроект не взима предвид нито правилата на сега действащия Закон за радиото и телевизията, нито на приетата и подготвена за транспониране в България Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги. Въвеждането на регистрационен режим за всички сайтове на доставчици на медийни услуги и предоставянето на възможност на СЕМ да не разреши разпространението на сайтове, освен че е опасно, е и безсмислено. И по сега действащото право, доставчиците на медийни услуги носят отговорност за съдържанието на медийните услуги (вж. чл. 17 ЗРТ), като те следва да действат след издадена от СЕМ лицензия. Втора регистрация за сайтове по този начин е в състояние да доведе до редица проблеми, ненужна административна тежест и освен това вече съществува регистрационен режим на действителния собственик и по реда на Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, който явно не е взет предвид изобщо от вносителите.
Наред с това, криминализирането на разпространението на невярна информация чрез електронни информационни системи или по друг начин означава криминализирането на лъжата, като държавата в лицето на прокуратурата ще може да преценява кое е лъжа и кое не и да може да иска лишаване от свобода за тези лица. Наказателният кодекс следва да се тълкува стриктно. От предложената редакция излиза, че всеки, който лъже или казва каквато и да неистина, независимо как (или по друг начин) ще може да бъде подвеждан под наказателна отговорност. Неговата наказателна отговорност няма да зависи нито от това кого е излъгал, нито по какъв начин.
Предложеният законопроект противоречи напълно на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията, на международните актове и на правото на Европейския съюз. Нещо повече, ако вносителите действително прочетат внимателно Общият регламент за защита на личните данни, на който се позовават, ще видят, че неговата цел е да защити личните данни на потребителите, които посещават включително онлайн сайтове, но по никакъв начин не вменява задължение за тези сайтове да казват истината на въпросните потребители. GDPR няма нищо общо със съдържанието на самите сайтове и всякакви опити за ограничаване на медии и свободата на словото чрез GDPR са принципно неправилни. Това показа и Решение № 4/2019 г. по к.д. № 4/2019 г. на Конституционния съд, с което се обяви за противоконституционен своеволния списък с ограничения за ползване на лични данни от журналисти и хора на словото. В свое изявление пред медиите, вносителите твърдят, че лицето, което носи отговорност за личните данни на потребителите на сайта и лицето, което носи отговорност за самия сайт са едно и също лице и от там следвало, че ако на сайта не е посочено длъжностно лице по защита на личните данни, сайтът следвало да се спира. Така обаче се смесват неправилно лични данни на потребители, които влизат на сайта и достоверността на съдържанието на сайта. Ако на сайта няма лице, което да е посочено като длъжностно лице по личните данни (т. нар. DPO), КЗЛД следва да санкционира търговеца, но този въпрос няма нищо общо с дезинформацията.
В заключение, Асоциацията на европейските журналисти – България идентифицира дезинформацията като изключително сериозен проблем, с който държавата следва да намери начин да се справи, като за това работят усилено европейските институции и най-вече Европейската комисия чрез единна дефиниция и единен европейски подход. Мерките за това обаче, трябва да са напълно в съответствие с Конституцията и международното право и най-вече с правилата за свободно изразяване, достъп до информация и свободата на печата и другите средства за масова информация. В моменти на криза, паниката, страхът и истерията често взимат връх. Борбата с тях обаче не бива да бъде за сметка на овластяване на държавата и нейни представители с репресивни, крайни, противоречащи на Конституцията и основните демократични принципи инструменти, които много лесно биха могли да превърнат държавата в тирания.
