По обяд Шакила Рахмати започва дългата разходка от дома си в беден квартал в хълмовете над Кабул, пише „CNN“. По пътя други жени тихо се присъединяват към ходенето. Ще им отнеме 3 часа, за да стигнат до центъра на града. Но всеки ден те са водени от непреодолимия глад и нуждата да нахранят децата си. Тяхната дестинация е пекарна, една от многото в Кабул, където тълпи от жени са започнали да се събират в късните следобеди, търпеливо чакащи клиенти, които може да им дадат малко хляб.
„Понякога вечеряме, понякога – не“, споделя Рахмати.
„Ситуацията е лоша от три години, но тази миналата година беше най-зле. Съпругът ми се опита да отиде в Иран да работи, но беше депортиран.“
ООН казва, че почти половината от страната е изправена пред остър глад. Според доклад от май на Международния спасителен комитет (IRC), 43% от населението на Афганистан живее с по-малко от едно хранене на ден, като 90% от анкетираните афганистанци съобщават, че храната е тяхна основна нужда.
Това са отрезвяващи статистики, които обобщават една година назад, изминала под управлението на талибаните, по време на която нацията беше изолирана и стана още по-бедна. След като САЩ и техните съюзници напуснаха страната, те наложиха санкции, замразиха 9 милиарда долара средства от централната банка и спряха чуждестранната помощ, която някога представляваше почти 80% от годишния бюджет на Афганистан.
Извън външното министерство голям стенопис, един от малкото написани на английски, изтъква официалната позиция на талибанското правителство:
„Ислямското емирство на Афганистан иска положителни и мирни отношения със света“.
И все пак, след една година управление, талибаните все още не са признати от нито една държава в света, като международното финансиране все още е до голяма степен замразено. Един от основните проблеми за западните страни е маргинализацията на малцинствата и жените от новото правителство, което включва фактическа забрана на средното образование за момичета.
Многократните обещания на талибаните да позволят на момичетата да се върнат в училище все още не са спазени. В края на юни върховният лидер на талибаните Хайбатула Ахундзада отвърна на международния натиск, заявявайки, че Афганистан ще създаде свои собствени правила. Ето какво коментира говорителят на външното министерство Абдул Кахар Балхи пред „CNN“:
„Фактът остава, че Съединените щати се опитват да намерят морални оправдания за колективното наказание на народа на Афганистан, като замразят активите и наложат санкции на Афганистан като цяло.“
И още:
„Не вярвам, че трябва да се поставят условия за освобождаване на средства, които не принадлежат на мен, които не принадлежат на предишното управление, които не са принадлежали на правителството преди него. Това е колективът парите на народа на Афганистан.“
На фона на страховете от пълен глад миналата зима САЩ – чрез Световната банка – отпуснаха над 1 милиард долара под формата на помощ. Високопоставен служител на Държавния департамент изтъкна пред „CNN“:
„Това е пример за област, в която ще искаме да продължим прагматичния диалог с талибаните. Ще говорим с тях за достъпа до хуманитарна помощ, за мерки, които смятаме, че могат да подобрят макроикономическата стабилност на страната.“
Но нарастваща гилдия от хуманитарни работници и икономисти казват, че това не е достатъчно и че продължаващото замразяване на средствата на Афганистан има опустошителен ефект.
„Това е послание, което никой не иска да чуе“, призна CNN Вики Акен, директор на Международния спасителен комитет в Афганистан. Той добави:
„Тези политики излагат жените на риск тук. В името на феминистките политики виждаме как жените умират от глад.“
Според високопоставен служител на Държавния департамент САЩ не са близо до рекапитализиране на афганистанската централна банка. Въпреки че е имало дискусии по въпроса, служителят е на мнение, че те все още имат дълбоки опасения относно активите, които потенциално са пренасочени към тероризма.
„Нямаме увереност, че тази институция разполага с гаранциите и наблюдението, за да управлява активите отговорно и всеобхватно. Излишно е да казвам, че талибаните, които укриват лидера на Ал Кайда Айман ал-Зауахири, засилва дълбоките опасения, които отдавна имаме по отношение на отклоняването на средства на терористични групи.“
Талибаните отказват да признаят, че Ал-Зауахири, който беше убит при атака на американски дрон по-рано този месец, дори е бил в столицата, което допълнително усложнява всички усилия за нормализиране на отношенията с талибаните.
На пазарите в Кабул щандовете изобилстват от пресни плодове и продукти. Проблемът, казват продавачите, е, че повечето хора не могат да си ги позволят. Един от тях коментира следното:
„Цената на брашното се е удвоила. Цената на готварското олио е нараснала повече от два пъти.“
На няколко метра от него младо момче рови в контейнер за боклук, събирайки пластмасови отпадъци, за да ги препродаде. Антъни Кордесман, почетен председател по стратегия в двупартийната изследователска организация, Центъра за стратегически и международни изследвания в Вашингтон, обясни:
„Хуманитарната помощ само печели време. Тя не се развива, не увеличава доходите, не създава работни места.“
Кордесман предупреждава, че общият икономически упадък на Афганистан не е започнал с връщането на талибаните на власт, както и зависимостта на страната от чуждестранна помощ.
„Ако можем да намерим начини да договорим ефективен процес на помощ, където знаем, че парите ще отидат при хората, където ще бъдат широко разпределени, където няма просто да подкрепят талибанското правителство, тогава това са инициативи за преговори, които трябва да преследваме като възможно най-силно. Но изграждането на тъкан от лъжи – еквивалент на процес на помощ, базиран на къща от карти – вземането на тези пари, които могат да отидат в много други страни, които могат да използват помощта ефективно, няма смисъл.“
Тъй като нощите в Кабул започват да изстиват и дните стават по-къси, страхът сред хуманитарните работници е, че тази зима ще бъде още по-лоша от предишната.
„Не е в интерес на Америка икономиката да се срива“, каза високопоставеният служител на Държавния департамент.
„Признаваме, че хуманитарната криза остава сериозна и тежка.“
