Купувачи си проправяха път между сергии, преглеждайки всичко – от часовници до свински крака в столицата на Сиера Леоне в сряда, два дни след като правителството забрани големи събирания в борбата с коронавируса, но освободи от забраната пазари като този, информира агенция Ройтерс.
Купувачите и продавачите на пазара в Абача казват, че така или иначе не могат да си позволят да стоят настрана. Те зависят от сергиите си, за да си осигурят храната и заплатите всеки ден.
Все по-голям брой африкански държави обявяват строги ограничителни мерки, за да се опитат да спрат разпространението на вируса, който е заразил вече над 200 000 души в световен мащаб и е убил близо 9000. Някои от тези страни вече са затворили част от границите си, някои местни училища и университети не работят, а събирането на обществени събития е забранено.
В сряда Уганда забрани религиозните събори и сватби, въпреки че в страната няма нито един случай на коронавирус. Южна Африка силно насърчи ресторантите и баровете да предоставят само услуги на доставка на продуктите.
Сиера Леоне, въпреки че случаи на инфекцията, забрани събирането на повече от 100 души на едно място в понеделник. Пазарите, които привличат хиляди хора, бяха разтурени.
“Все още нямаме този вирус тук, така че защо да спираме работа?” пита продавачката на сапун Абача Адама Джало, чието бебе спеше на гърба ѝ.
“Дори по време на Ебола успяхме да продаваме”, каза тя, като се позова на ефекта от смъртоносната епидемия, която уби хиляди в периода 2013-2016 г. в Западна Африка.
Африка доста по-късно почувства въздействието (от коронавируса), отколкото Азия или Европа, но 33 африкански държави са докладвали повече от 600 случая, от които 17 смъртни, според данни на Световната здравна организация. Нейният генерален директор Тедрос Аданом Гебрейес в сряда посъветва африканските страни да избягват масовите събирания и да се “събудят” за нарастващата заплаха.
Пациенти на път
В сряда Кения, която има седем случая, обяви, че всеки, който влиза в страната и не спазва необходимите 14 дни за самоизолация, ще бъде арестуван. Но няма система за наблюдение на новите пристигащи и някои прекрачват правилата.
Кенийски депутат, който се яви в парламента тази седмица, беше принуден да напусне залата от викове „Карантина! Карантина!“. Друг пък посочи, че наскоро е пристигнал от Лондон.
В Южна Африка, в която има 116 случая – повече, от която и да е друга Субсахарска държава, семейство, което е тествано положително за вируса, отказа да остане под карантина тази седмица, принуждавайки служителите на реда да го принудят със съдебно разпореждане.
“Пациентите, които са тествани положително за вируса COVID-19, трябва да останат под карантина. Не само за тяхната безопасност, но и за безопасността на останалите”, заяви Квара Кекана, говорител на провинциалния здравен отдел в Гаутенг.
Някои африканци намират мерките за драконски. На Западния бряг на слоновата кост, където има шест случая на коронавирус и няма смъртни такива, някои хора смятат, че е прекалено, когато правителството им казва да спазват един метър дистанция един от друг и да мият внимателно ръцете си.
“Хората малко преувеличават. Заболяването не се е разпространило дотук и ни плашат, като ни казват да не се поздравяваме и да носим маски”, споделя Намори Думбия, 28-годишен шофьор.
Забраните за мащабни събирания понякога се прилагат избирателно и объркват гражданите. Сенегал, предимно мюсюлманска западноафриканска страна, отмени религиозните си празници преди пет дни, но първоначално пощади ислямските молитви.
“Не можем да забраним религиозните събори”, каза Мбакио Фей, представител на силното мюсюлманско братство на Сенегал. “Бог отговаря на нашите молитви и ни спасява от болестите”.
Късно в сряда, Сенегал, който има 36 случая на заразата, разпореди забрани както на църкви, така и на джамии. Но те останаха отворени в други страни като Буркина Фасо, където стотици се помолиха рамо до рамо в една от най-големите джамии в столицата.
И Кения, и Южна Африка са насочили обществени микробуси, които осигуряват транспорт на милиони хора, за да снабдят пътниците с ръчни дезинфекциращи средства. Проверките на Ройтерс разкриха, че малцина са го направили.
Пътници в товарен микробус във финансовия център на Йоханесбург казаха, че живеят твърде далеч от работата си, за да ходят пеша и няма друг транспорт.
“Не се чувствам сигурна в таксито (микробуса)”, казва 29-годишната Лерато Сибанди, която трябваше да пътува до работата си. И допълва: “Но аз нямам избор.”
Превод: Диана Тодорова
