В България е често срещано да се създават административни структури, от които впоследствие никой да не търси резултат. Те се появяват под давлението на политически импулс и заживяват свой живот – обикновено безцветен, безотговорен и безперспективен. Една от тези структури беше разгледана на 10-ти април 2019 г. от парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм, пише Институтът за пазарна икономика. Става въпрос за Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Създадената през 2010 г. Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), става единен орган за осъществяване на приватизационни продажби на държавни активи и на следприватизационния контрол.
АПСК е сравнително голяма държавна структура – бюджетът ѝ за 2019 г. е в размер на 3 479 100 лв., в т. ч. планирани разходи за персонал – 2 172 900 лева (62,5%). Агенцията разполага с 65 души численост, разпределени в 5 дирекции: „Правна“, „Финансова“, „Сделки“, „Контрол“ и „Административна“, както и два отдела. Как обаче се развиват структурата и резултатите от нейната дейност във времето?
По данни на АПСК към края на ноември 2018 г. общо 18,7 млрд. лв. са натрупаните финансови приходи от извършената приватизация на държавни предприятия, като 7,2 млрд. от тях са под формата на договорени инвестиции. Според доклада за изминалата година малко над 66% от всички държавни активи са приватизирани към края на й.
През 2018 г. Агенцията за приватизация осъществява 14 приватизационни продажби, от които 2 продажби на пакети от акции от капитала на търговски дружества с под 50 на сто държавно участие, 1 сделка за обособена част и 11 сделки за имоти-частна държавна собственост.
През последните години основната дейност на АПСК е насочена към извършване на сделки с имоти – държавна собственост – дейност, приближаваща се само по допирателната към истинската причина за съществуването на агенцията. Дейността в областта на приватизацията приближава критичния минимум – към 31.12.2018 г. според собствения план на агенцията ресурсът на АПСК от подлежащи на приватизация обекти се състои от: 7 бр. пакети акции/дялове, представляващи дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала; 57 бр. пакети от дялове/акции, собственост на държавата в капитала на търговски дружества с под 50 на сто държавно участие и 157 бр. обекти, представляващи имоти-частна държавна собственост и имоти с предоставени права на управление на ръководители на държавни ведомства (МВР, МВнР, МФ, МЗ, МЗХГ и БАБХ), за които има предложения за приватизация.
Контролът върху приватизационните договори е важна дейност, но с намаляването на приватизационните сделки във времето, отпадане на следприватизационното наблюдение върху предприятията и контролните функции също би следвало да затихват. В отчетите на АПСК контролната функция не е със значителен обем. Вероятно с цел да запълни със смисъл ограничената контролна дейност на агенцията, от началото на 2018 г. чрез изменения в Закона за концесиите държавата ѝ възлага извършване на „независим външен контрол за изпълнението на определени концесионни договори“ (чл. 42 от ЗК) на база одобрен от Министерския съвет годишен план.
Някои изводи, които може да се направят на база на представените факти:
Дейността по приватизация е замряла – не защото липсват държавни предприятия за приватизиране, а основно поради ясно решение да се поддържат и субсидират нетипични функции.
Твърде широкият „забранителен списък“, даващ статут на неприкосновена държавна собственост, не е в полза нито на приватизационния процес, нито на обществото като цяло: създаден и променян без сериозна обосновка, списъкът ограничава възможностите държавата да се освободи от излишна собственост. Още повече, след като една компания веднъж влезе в списъка, тя често се отписва[8] не само за приватизация, но и за всякакви опити за по-добро управление – примeри за това са БДЖ, държавните болници, НДК и др.
Системна аналитична дейност по оценка на държавните предприятия, подлежащи на приватизация, на практика липсва или поне не е публична. Дори да приемем, че тя трябва да се прави от самите принципали, такива публични анализи в момента не се правят от нито едно ведомство. Без анализи на финансовото им състояние успешната им приватизация е по-скоро въпрос на случайност и късмет.
Контролната дейност на агенцията също не е особено впечатляваща. Липсата на значими резултати дава основание да се зададе въпросът с какво са заети експертите на агенцията и доколко ефективно са ангажирани в процеса по контрол. Намаляването на приватизационните сделки предполага вниманието да се измести върху ефективен и активен (включително превантивен) контрол над осъществените приватизационни сделки – не само с цел наказване на неизрядните страни, но и превенция на договорни нарушения и постигане на по-добри условия по бъдещите приватизационни договори.
