Двама човека, по едно и също време, но в противоположни точки на Земята казват: „Ах, празници, празници, …“. Единият отваря бутилка от скъпото вино „1941 Inglenook Cabernet Sauvignon Napa Valley“, а другият се радва на остатъците от празничната вечеря, които е намерил в кофата за боклук. Тъжно, но истина!
Така, че за едни е празник, а за други… Аз съм по средата. Най-шибаното нещо е да си по средата, казвам го от личен опит.
От няколко дена съм изнервен. Причините са различни, като нито една не е основателна. Така сме ние гениите: постоянно нервни без обективна причина. Идиотска работа!
Хич не ми се ходеше на бачкане, но няма как. Трябва и да ям. Когато се науча да живея без да се храня, тогава ще спра да работя. Не съм тренирал от не знам колко дни, не мога да броя толкова много; не уча; пари нема; сериозна приятелка нема; гладен съм; студено ми е и като цяло ми е много криво. Но все пак крача уверено към работното ми място. Очаквах вечерта да бъде тъпа и скучна. За моя радост, се оказа, че греша. Имаше малко хора, дойде и някаква дърта пияна мастия. Позабавлявах се за нейна сметка. Трябваше да овладея част от напрежението, което искаше да излезе на бял свят, щото щеше да стане страшно!
Сега, с усмивка, мога да кажа, че вечерта мина отлично. Пак нема пари, пак не уча, пак не тренирам, но ми е готино. Весел и щастлив съм!
Вече нямам желание да празнувам каквито и да било празници. И тук причините са много. Ще замълча по въпроса дали са основателни или не. Проблемът е, че причините не са само лични. Четох няколко статии, в интернет, по моята любима тема. После четох и за нашите управници. И пак се зачудих кога изчистят България и от тази сган. Кога ще дойде някой качествен, за да сложи ред?! Кога ще изгрее слънце и над територията наречена BG?! Кога???
На никого лошо не желая. Затова на тях им пожелавам да са живи и здрави и да отидат на гости на св. Петър по-бързо, но да не забравят и циганите да вземат със себе си. Нали ги тачат повече от Българите.
Тъй, че , мили хора, нямам желание да празнувам. Непоправим оптимист съм и вярвам, че всичко ще се оправи. Но само с вяра не става – трябват и действия. Любимото ми действие е бездействието. Затова съм толкоз силен!
Ах, празници, празници…
