Антикорупционният фонд /АКФ/ обжалва пред Административен съд–София-град отказ на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/ за предоставяне на информацията, която Агенцията е събирала за лица на висши публични длъжности с недекларирани имоти и сметки в чужбина, съобщиха от ведомството.
В началото на март 2022 година АКФ изиска от Агенцията имената на лицата, които не са подали декларация, каквато се изисква по закон, както и публичната длъжност, която тези лица заемат и неоповестеното им имущество, което подлежи на деклариране. Публично известно е, че ДАНС е събрало тази информация през 2019 година по искане на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Резултатите от проверката на Агенцията са му предоставени, но никога не са били публикувани.
На 16 март административният секретар на ДАНС отказа достъп на АКФ до информацията, с аргумента, че тя „не е обществена“, а представлява „лични данни на конкретни лица“, които са защитени от закона. Лора Георгиева, старши правен съветник към Антикорупционния фонд, коментира:
„Този отказ е незаконосъобразен, а аргументите на ДАНС са несъстоятелни. Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/ задължава лицата на висши публични длъжности да публикуват декларации за имуществото си. Лицата, които не са декларирали имуществото си, са нарушили закона и ДАНС не може да ги крие, като се позовава на защита на личните им данни.„
Член 4, ал. 1, на ЗПКОНПИ изрично ограничава неприкосновеността на личните данни на публичните лица поради високата професионална отговорност, която те носят. Според закона данните за притежаваното от лицата на висши позиции имущество и интереси са публична информация и всеки гражданин може да има достъп до тях, включително чрез нарочни публични регистри. Българският законодател е преценил, че тази мярка е необходима, за да бъдат ефективно защитени обществените интереси и да се предотврати евентуална корупция на лица, заемащи висши публични длъжности.
„Член 3, ал. 2, т. 8 на ЗПКОНПИ изрично изисква лицата, които не са подали декларации или в чиито декларации е установено несъответствие, да бъдат публично оповестени. Всъщност, като отказва достъп до тази публична информация, ДАНС поставя лицата, нарушили закона, в по-благоприятно положение спрямо лицата, които са изпълнили законовото си задължение и са обявили цялото си имущество. Получава се абсурдна ситуация, в която данните за имуществото на недобросъвестните лица, които не са подали декларация, се оказват стриктно пазена от държавните органи тайна. А данните на добросъвестните лица, които са подали декларация, са публична информация“, допълва Лора Георгиева.
„С жалбата, ние искаме Административен съд–София-град да задължи председателя на ДАНС да предостави информацията за недекларираните имоти на лицата на висши публични позиции. Учудени сме, че трябва да прибягваме до съд, за да достигнем до информация, която е публична по закон, а недекларирането ѝ е нарушение на закона. Веднага щом имаме достъп до тази информация, ще я публикуваме, защото българското общество има пълното право да знае всичко за имуществото на хората, които заемат властови позиции“, заявява Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.
