По време на онлайн излъчване днес от Антикорупционния фонд /АКФ/ представиха резултатите от анализа си на купения и контролиран вот на последните парламентарни избори от юли 2021 г. Резултатите показват спад от 80 000 гласа в риск в най-малко 1 491-те изборни секции с риск от купен и контролиран вот, които бяха установени на Парламентарните избори от април 2021. АКФ представи отделни анализи и на резултатите от европейските избори от 2019 и президентските избори от 2016 г.
Автори на анализите са криминологът Мария Карайотова и политологът Марио Русинов от АКФ. Анализът е част от проекта „Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние“, подкрепен от Фонд Активни граждани България.
През май тази година експертите на АКФ анализираха резултатите от парламентарните избори от април 2021. Тогава те установиха най-малко 1 491 изборни секции с риск от купен и контролиран вот. Представеният днес анализ сравнява резултатите от парламентарните избори от юли и април 2021, за да отговори на въпроса: какво се случи в рисковите секции на последните парламентарни избори?
1. Колко хора гласуваха в рисковите секции през юли 2021?
На изборите през юли 2021 секциите в риск регистрират непропорционално по-ниска избирателна активност от средната активност за страната. В секциите в риск бяха подадени 83 725 гласа по-малко: през април 2021 всички гласове в рискови секции са 283 650, а през юли – близо 199 925. Това е спад от 29,5% спрямо април.
Според експертите на АКФ, само част от него може да бъде обяснена с общата по-ниска активност на изборите през юли.
„В цялата страна избирателната активност през юли беше по-ниска с 17,5% спрямо април или близо 550 000 души по-малко. Спадът на активността в рисковите секции обаче беше с 12% по-голям от общия: 29,5% спрямо 17,5%. Като абсолютна стойност, тази разлика се равнява на 34 095 гласа“, коментира д-р Мария Карайотова, старши експерт по проекта.
„Причините за този спад могат да се крият както в по-голямата трудова мобилност на уязвимото население от контролиран и купен вот през летните месеци, така и в по-активните действия на МВР и отчасти с въведеното масово машинно гласуване“, допълва д-р Карайотова.
Така например, през юли в секциите в риск в 24 и 25 МИР в София и 16 МИР Пловдив-град, са гласували с между 65 и 69% по-малко избиратели. За сравнение, общият спад на активността на всички секции в тези райони е 15 -16%.
Избирателната активност в някои секции в пловдивския квартал „Столипиново“ спада до рекордно ниските 5 -12%.
2. За кого са гласували рисковите секции през юли 2021?
На изборите през април най-голям дял гласове в рискови секции е получила ПП ГЕРБ – близо 88 000 гласа или 31% от всички гласове от рискови секции. През юли експертите на АКФ регистрират спад в подкрепата за ГЕРБ в рисковите секции, който е два пъти по-висок от средния спад в гласовете за ГЕРБ в страната. ГЕРБ губи над 46% от подкрепата си в рисковите секции или близо 41 000 от гласовете в риск.
Делът на ГЕРБ от всички гласове, подадени в рискови секции на тези избори, спада на 23,5% спрямо 31% през април 2021.
На второ място по загуба на абсолютен брой гласове от рискови секции е ДПС, което губи 17 320 гласа. Въпреки това, през юли ДПС си връща лидерското място, което заема през 2017, като политическа партия, за която са подадени най-много гласове в рискови секции. 34% от вота в риск или 68 000 гласа е подаден за ДПС, спрямо 30% през април 2021 или 85 000 души.
През април 2021 БСП взима 12% от рисковия вот или 33 000 гласа. През юли 2021 числото е 13%, което се равнява на 26 000 гласа. Загубата ѝ спрямо вота през април в секциите в риск е 22% на фона на общия спад на гласовете ѝ от 23%.
През юли 2021 формациите „Има такъв народ“ /ИТН/, „Демократична България“ /ДБ/ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“ /ИБгНИ/ получават повече гласове в рисковите секции, отколкото са получили през април 2021 – 7000 гласа от рискови секции повече за ИТН, 2000 гласа повече за ДБ и 1 500 гласа повече за ИБгНИ. Увеличението в дела на гласовете, които трите партии получават в рискови секции, е съответно от 7% на 14%, от 2% на 4% и от 2% на 3% от всички гласове, подадени в рискови секции.
3. Каква тежест има вотът от рискови секции за резултата на всяка една партия?
Най-голяма тежест вотът от рискови секции продължава да има в резултатите на ДПС – 18,1% от всички гласове за Движението идват от рискови секции. На второ място застават „Републиканци за България“ с 10,5% от вота си, получен от рискови секции. Следват ги БСП със 7,5% и ГЕРБ със 7,2%.
4. Анализ на резултатите на президентските избори 2016 и европейските избори от 2019
АКФ представи отделни анализи и на резултатите от и президентските избори от 2016 г. и европейските избори от 2019 г., които допълниха картината на размера и влиянието на купения и контролиран вот в страната. Общият брой на секциите, които показват отклонения на президентските избори през 2016 г., са 496. На първи тур в тези секции са гласували от 91 240 до 102 241 граждани. Това представлява съответно 2,4% и 2,7% от подадените гласове в страната.
На първия тур на изборите за президент през 2016 г. почти половината от гласовете в секциите, в които е отчетен риск от контролиран и купен вот, отиват за кандидатите Пламен Орешарски и Данаил Папазов /48,3%/. Следват кандидатите за президент и вицепрезидент на ПП ГЕРБ Цецка Цачева и Пламен Милушев с 18,6% и Румен Радев и Илияна Йотова с 13,2%.
Пламен Орешарски и Данаил Папазов водят и по отношение на дела на потенциалните купени и контролирани гласове от общия брой гласове за кандидата с 18,5%. При класиралите се на втори тур кандидати за президент Цецка Цачева и Румен Радев делът на гласовете, подадени за тях в секциите в риск на първи тур съответства на съответно 2,1% и 1,3% от вота за тях.
При изборите за Европейски парламент от 2019 г. 892 секции са били идентифицирани като рискови и на базата на резултатите от парламентарните избори от 2013, 2014, 2017 и април 2021. Това съответства на от 7,4% до 9,5% от общия брой секции в страната на тези изборите. В тези секции са гласували от 129 923 до 172 318 граждани.
На изборите за Европейски парламент през 2019 г. повече от половината от гласовете в секциите, в които е отчетен риск от контролиран и купен вот, отиват за ДПС /57%/. Следват ПП ГЕРБ с 19% и БСП с 12%.
Проект „Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние“ се изпълнява от фондация „Антикорупционен фонд“ с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство /ФМ на ЕИП/ 2014–2021 г. в общ размер 9 990 евро.
Основната цел на проекта е да подобри обществения дебат в българското общество за размера и влиянието на купения и контролирания вот върху изборните резултати и да идентифицира рискови секции в помощ на правоохранителните органи в усилията им да противодействат на купуването на гласове.
