Фондация „Антикорупционен фонд“ /АКФ/ приветства решението на Народното събрание да се съобрази с ветото на президента Румен Радев върху измененията в Закона за насърчаване на инвестициите, които въвеждат същностни промени в правния режим за защита на околната среда.
Върнатите разпоредби бяха внесени в последните дни на 49-тия парламент по непрозрачен и незаконосъобразен начин, а впоследствие бяха и скоростно приети на извънредно заседание, проведено в петъчната вечер на 19-ти април, с гласовете на ГЕРБ, ДПС и „Има такъв народ“ /ИТН/.
В понеделник, президентът Радев върна законопроекта за ново обсъждане с мотив, че се застрашава конституционното право на българските граждани на здравословна околна среда. Ден по-късно депутатите се съобразиха с президентското вето и опитът да се компроментират важни механизми, гарантиращи публичното здраве и опазването на околната среда под предлог премахване на бюрократични пречки за инвеститорите забуксува, поне засега.
„Адмирираме решението на г-н Радев да упражни правото си на вето, както и проявата на здрав разум от няколко парламентарно представени партии, които се вслушаха в аргументите на гражданското общество“, каза Лора Георгиева, член на правния екип на АКФ.
„Наблюдавахме с огромна загриженост опитът да се прокарат противоконституционни и откровено лобистки изменения, като нашите възражения са както срещу самите текстове по същество, така и срещу незаконосъобразните законотворчески практики, които видяхме в действие“, каза Георгиева.
Сред проблемните предложения са съкращаване на времето за произнасяне на компетентните органи по процедурите по Оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/, които са част от процеса за одобряване на големи инвестиционни проекти. В случай на забавяне се въвежда принцип на мълчаливо съгласие, т.е. приема се че проектът не крие рискове от увреждане на околната среда и няма нужда от експертна оценка на въздействието му. В допълнение, се удължава валидността на вече издадени решения по ОВОС и се ограничава възможността за съдебен контрол върху спорни инвестиционни проекти като се предлага отмяна на втората съдебна инстанция.
От АКФ напомнят, че принципният подход на българския административен процес е забавеният отговор на администрацията да се счита за мълчалив отказ. Мълчаливото съглаие е допустимо като изключение, когато е изрично предвидено в специален закон и когато с него не се засягат права и интереси на трети лица. Недопустимо е мълчаливо съгласие да се въвежда именно в процедурите по оценка на въздействието на околната среда, когато рискът от накърняване на права на широк кръг хора е изключително висок.
В допълнение, удължаването на валидността на вече изтекли решения за липса на необходимост от оценка на околната среда, при това до 10 години от датата на издаването им, както и удължаването на действието на новите такива решения от 5 г. на 10 г. са законодателни решения, които са в разрез с принципите и духа на екологичното и администртивното законодателство и крият сериозни рискове от увреждане на околната среда и общественото здраве.
„Предложените изменения биха намалили възможността на компетентните органи да гарантират баланса между интересите на инвеститорите и на общностите, в които те целят да осъществят проектите си, както и на самите общности да защитават ефективно правото си на чиста околна среда“, каза Георгиева.
Противоконституционните предложения не са част от първоначалния текст на законопроекта. Те са внесени от депутати от ДПС и ГЕРБ между първо и второ четене в Комисията по икономическа политика на Народното събрание. Въпреки че са включени в проектозакон за изменение на Закона за насърчаване на инвестициите, реално, те биха въвели сериозни изменения в Закона за околната среда, Закона за устройство на територията и Закона за възобновяемата енергия, но без проведени обсъждания в ресорните парламентарни комисии, без обществено обсъждане, без становище от страна на Министерство на околната среда и при липса на финансова обосновка и предварителна оценка на въздействието. Нещо повече, същите са лишени от обосновка по същество, извън общата постановка за насърчаване на инвестициите.
Прави впечатление и краткият срок, в който предложенията са придвижени. След спорното гласуване при липса на кворум в Комисията по икономическа политика на 17-ти април, законопроектът е внесен за гласуване по време на извънредно заседание два дни по-късно, в късните часове на деня. След президентското вето на 29-ти април, текстът е разгледан в Комисията по икономическа политика ден по-късно, на 30-ти април, когато е и гласуван в пленарна зала по време на още едно извънредно заседание, отново късно вечерта. Против ветото и за проблемните текстове този път гласуват само ГЕРБ и ДПС.
Според директорът на АКФ Бойко Станкушев изключително притеснително е как в последните дни на 49-тото Народно събрание изглежда се бърза, за да могат да бъдат приети текстове в интерес на инвестиции с потенциално сериозно отражение върху околната среда и здравето на хората, а подкрепата за ключови законодателни промени за реформа в съдебната власт и прокуратурата забуксува.
„По време на обсъждането в икономическата комисия чухме твърдения в подкрепа на измененията, според които България губи инвестиции заради твърдяни злоупотреби със зелени права“, каза Станкушев, добавяйки:
„Реално, обаче, чуждестранните инвеститори от години посочват високите нива на корупция и проблемите с върховенството на правото като основните рискове за инвестициите в България, които имат сериозен възпиращ ефект спрямо разширяване обема на чуждестранните инвестиции. Можем само да гадаем какво можеше да бъде постигнато ако и по посока реформи на съдебната власт беше подходено със същия размах и скорост, които видяхме приложени при опита за премахване на важни гаранции за опазване на околната среда.“
Евгений Кънев: Партиите са създадени предимно за защита на икономически интереси
