Антикорупционният фонд /АКФ/ публикува втория епизод от поредицата си „Блатни истории от Варненското езеро“, в който се разкриват тежки проблеми, които поставят под въпрос удълбочаването на Варненското езеро.
Поредицата представя факти, изнесени в разследването на журналиста Спас Спасов от „Дневник“, както и анализ на експертите на АКФ за схемата за удълбочаване на Варненското езеро, в която чрез серия груби нарушения на закона 435 милиона лева публични средства бяха източени от държавния бюджет към частни компании.
Новият епизод повдига въпроса за целесъобразността на изключително скъпия проект, като проследява тежките технически проблеми, които поставят реализацията му под въпрос.
Най-сериозният от техническите проблеми засяга безопасността на Аспаруховия мост във Варна.
Според проф. д-р инж. Добрин Денев, бивш ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия, потърсен от АКФ за експертен анализ, Аспаруховият мост, който се намира в началото на удълбочаването, има сериозни конструктивни дефекти, а бетонната му основа е изначално компрометирана. Мостът се крепи най-вече на арматурен скелет, който корозира с времето, а съществуващият проект носи допълнителни рискове за неговата устойчивост.
Предложеният при удълбочаването на каналите процес на укрепване на моста може да засили рисковете и да заплаши безопасността му:
„Там, където армировката на моста контактува с вода, с бетон, с тиня, той е подложен на интензивна корозия. Заради удълбаването всичко това се мултиплицира.
Това, което предвижда новият проект, e премахване на старата бронировка на моста. Технологията на изпълнение може да се окаже противопоказна, тоест устойчивостта на моста може да бъде провокирана“, заявява проф. Денев.
Освен въпросът с укрепването на Аспаруховия мост, има още поне 7 други сериозни технически проблеми, които заплашват реализирането на най-голяма държавна инвестиция в пристанищна инфраструктура за последните 50 години. Това са:
– Недостатъчната височина на електрическия далекопровод, който пресича канала успоредно на Аспаруховия мост;
– Липсващото разрешение за полагане на 4 мултифункционални тръби на дъното на Варненското езерото, без които проектът е невъзможен за реализация;
– Скалистото дъно в някои участъци на езерото, което не може да бъде прокопано с наличната техника;
– Недоброто планиране на проекта, при което удълбочаването завършва преди да бъдат достигнати кейовете на държавното пристанище Варна-запад;
– Потъването на кейовете на Варна-запад, което изисква дейности по укрепване, преди осъществяването на удълбочаването;
– Депонирането на изкопаната маса в неукрепено депо, при което теченията я връщат обратно в местата, от които е била изкопана.
– Липсата на адекватна пристанищна инфраструктура, която да обслужва увеличения обем на товарите, произтичащ от влизането на високотонажни кораби: до този момент не е изследвана и не е включена в цената стойността за модернизиране на съществуващата кейова, пътна и жп инфраструктура, както и за обновяване на механизацията за товаро-разтоварните дейности.
„Анализът на проекта за удълбочаване показва, че той се извършва без никакъв план за икономическите ползи от него и без изчисляване на разходите за отстраняване на сериозните технически проблеми при реализацията му“, коментира Даниела Пенева, правен експерт в екипа на АКФ. И допълни:
„За да се разрешат всички идентифицирани проблеми, е необходима огромна сума, която вероятно неколкократно надвишава вече похарчените 435 милиона лева, а периодът за изпълнение на проекта става труден за прогнозиране. Това за пореден път повдига въпроса: в чий интерес са изразходвани тези 435 милиона лева публични средства?“.
