В личния си уебсайт, Костадин Костадинов е публикувал интересно развитие на изминалите избори, ако се бяха провели в далечната 1876 година:
„В историята няма ако. Това е първото нещо, което научава всеки студент, който започва да изучава тази наука, и което го предпазва от изкушението да си представя какво би станало, ако това или онова не се е случило в определен исторически момент. И все пак, да си представим какво би станало, ако през 1876 г. вместо да има Априлско въстание, се бяха състояли първите демократични избори за османски Меджлис. Впрочем, в края на 1876 г. наистина има такива „избори“, проведени от Мидхат паша, които „избират“ първия османски Меджлис, който дори приема и първата османска „конституция“. В Меджлиса влизат и няколко български депутати, един от които е съдията, осъдил Васил Левски на смърт – хаджи Иванчо Хаджипенчович.
Та, ако това се беше случило в един друг исторически порядък, вероятно изборните резултати щяха да са следните:
30% – ГОРБ (Граждани за османско развитие на България)
25% – ОСП (Османска социалистическа партия)
15% – ДПБ (Движение на паши и башибозуци)
7% – МВРО (Мекерета и верни роби на османците)
6% – ДОИ (Демократична Оманска империя)
3% – ВОР (Воля – Османските родолюбци)
1% – Партия на български учители, възрожденци, просветители и революционери, борещи се за свобода и независимост на България.
Последната партия е известна най-вече с това, че според всичките си опоненти е националистическа (защото поставя българския интерес над османския) и русофилска (защото иска Русия да помогне на България да се освободи от турското робство). В хода на кампанията опонентите й дори пускат сигнал до османската главна прокуратура с искане тази партия да се забрани, защото в свой клип пропагандирала въоръжено въстание срещу законната османска власт. Разбира се, основно искане е и водачът на партията да се вкара в затвора, защото заплашвал с посланията си мира и сигурността на българските граждани.
Изборната активност на изборите е 25%, като става ясно, че 75% от българите въобще не се интересуват кой ще ги управлява, а 24% подкрепят управляващите проосмански партии.
Сега нека да се върнем обратно в лоното на истинската, а не на алтернативната история. През 1876 г. по време на Априлското въстание въстават общо 10 000 българи от около 5 000 000 български народ по това време. Иначе казано, 0,2% от българския народ избират пътя на свободата и независимостта. Огромната част от тогавашните българи, воглаве с почти всички чорбаджии, застават срещу въстаниците. Каблешков е арестуван от копривщенските чорбаджии, български овчар предава Бенковски и последните му съратници в Тетевенския балкан, към четата на Ботев по целият ѝ път от Дунав до Стара планина се присъединява само 1 българин, впоследствие много четници и въстаници са предавани и малтретирани не от турци, а от българи. Примерите в тази посока са стотици…
На последните избори Възраждане получи 20 000 гласа от общо 6 300 000 гласоподаватели в България. Иначе казано, 0,3% от българския народ избраха пътя на свободата и независимостта.
143 години по-късно процентите на свободните българи са се увеличили от 0,2 на 0,3. Разликата е само, че преди 143 години България беше под турско робство, а днес е възстановена като държава от 141 години. Изводите, драги сънародници, ги оставям на вас. Аз моите съм ги направил.“
