Бившият директор на Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/ и бивш депутат от „Продължаваме промяната“ /ПП/ Александър Дунчев написа подробен коментар в социалната мрежа Facebook по повод разразилия се предизборен скандал в политическата сила. В него той обясни защо се е стигнало до това напрежение точно преди старта на кампанията за предсрочния парламентарен вот. Дунчев разкри също така как от „Продължаваме промяната“ са искали да имат „зелена значка“, но не и да водят зелена политика.
Публикуваме коментара на Александър Дунчев във Facebook без редакторска намеса:
„Идва ли краят на разразилия се предизборен скандал в ПП, който от много хора бе представен/възприет като „вътрешно-партиен спор за места в листите“, но всъщност се оказва нещо съвсем различно: Краят на едногодишната непримирима съпротива срещу разкарването на зелените каузи от ПП.
Важно е да се разбере от къде се появи този скандал, защото той е индикация за изключително сериозно предизвикателство пред жадуваната от всички ни Промяна и Демокрация.
Бърза анкета сред поддръжници и членове на ПП показа днес, че има тотална поляризация в очакванията на членовете и поддръжниците на ПП колкото важни да са зелените каузи за партията. Зелените каузи са климата, вековните гори, дюните, защитените територии, Натура 2000, биоразнообразието, чистия въздух, чистите реки, биоземеделието, природосъобразния туризъм, активното гражданско общество, достъпа до правосъдие, прозрачността и т.н.
Хората, които бяха изключително активни да плюят и демонизират тези дни почти изчезнаха (отказаха да дадат оценки или оценките им са между 0 и 1), а оценки (средно 7-10) дадоха всички останали хора, които са очаквали от ПП да направи за природата повече дори от „Зелено движение“.
Точно това разделение бе налице още от самото начало на ПП. И една година се борех да защитя зелените каузи в ПП, защото с изключение на 3-4-ма, повечето колеги обичат природата, но нямат пряко отношение към зелените каузи. А част от ръководството направо настръхва като чуе думите „дива природа“ или „екологична организация“, и точно от там се генерира страшна съпротива срещу зелените каузи. И през тази седмица наблюдавахте точно непримиримата (за някои радикална) борба, но не за „постове“ (предлагаха ми други водещи места и в ПП-ДБ, и в 2 други партии), не за „его“, не за „власт“, а за защита на зелените каузи в ПП и на екипа на ПП-София област, който застана зад тях.
Но защо това бе крито досега и защо не бе предотвратен този скандал и ескалация?
Единственото обяснение е, че зелените каузи и активисти привличат гласове за ПП (вероятно не много, но явно достатъчно), но лидерите ни никак не бяха щастливи тези зелени каузи да се превръщат във водещи политики на ПП. Разчитаха ПП да имат зелена значка, но не и силна зелена политика. И в момента, в който усетиха, че нещата излизат извън контрол, започна жестока съпротива на лидерско ниво срещу зелените каузи в ПП (подкрепяха се само безобидни зелени идеи).
Допреди седмица тази ожесточена борба в защита на зелените каузи в ПП беше почти невидима за външният свят. Споделял съм детайли само с по-близки хора, които могат да потвърдят в коментари, ако решат. Борбата се водеше с всички сили с надеждата, че рано или късно повече хора в ПП ще бъдат убедени, че зелените каузи са неразривно свързани с каузите за демокрация, съдебна реформа, свободна конкуренция и активно гражданско общество. И изкуственото им разделяне е или неразбиране на взаимовръзките, или индикация за други интереси.
И борбата за зелените каузи щеше да продължи тихо и дълго на вътрешно-партийно ниво и нямаше никога да се разрази този скандал, ако преди седмица лидерите на ПП не изпратиха публичния сигнал без предупреждение: „Зелените каузи, особено тези на Дунчев, няма да са повече приоритет за ПП. Не са ни толкова важни. Мястото им е в ЗД.“ Това бе смисълът на решението в квотата на ПП (22 от общо 31 МИР) да няма водеща позиция за „зелените каузи“, т.е. вече да не са приоритет, а да бъдат пратени на второ неизбираемо място (втора глуха).
И ето няколко примера за лидерската съпротива срещу зелените каузи с всевъзможни саботажи, машинации и хитринки, за които само малцина знаят:
1. Проваленото изваждане на Агенцията по горите с горските стопанства от МЗХ (жесток скандал).
2. Съпротивата срещу връщането на втората съдебна инстанция в ЗООС (след сериозни скандали инстанцията бе върната, но на куково лято – от 01.07.2024 г.). А това бе едно от най-грозните и опасни постижения на модела „ГЕРБ“, който само 2-ма в 47-ото НС искахме да бъде отменен!
3. Съпротива и провал за изпълнение на решението на Орхуската конвенция за разширяване на достъпа до правосъдие в ЗУТ.
4. Съпротива и неуспешно включване в ЗЕВИ на мерки за защита на климата от обикновените хора.
5. Съпротива и провал в ефективното прилагане на мерките за свободна конкуренция при продажбата на дървесина от държавните гори.
6. Саботаж и проваляне внасянето на Закона за лова, с който да се спрат нови ловни концесии на ловните олигархи в ценните държавни ловни стопанства (вчера е пуснат конкурс за такава концесия и в емблематичното ДЛС Ропотамо).
7. Саботаж и проваляне приемането на Закона за горите, с който да се спре партийното кадруване на компрометирани хора в горската система.
8. Отмятането от поетият към ЕК ангажимент за намаляване на парниковите емисии от ТЕЦ, срещу което в зала се обявихме само 4 депутата.
9. Има и още (ЗБР, ЗЕВИМП, и др.), но да спрем до тук…
И защо трябваше да е толкова непримирима реакцията ни, както срещу всички гореизброени примери, но и срещу решението на ПП да омаловажат и пратят зелените каузи във втора глуха? Защото това беше единственият шанс тяхното значение да остане приоритетно за партията.
А т.нар. „ултиматум“ всъщност беше тест дали ПП държи на тези зелени каузи, или не. Тестът не беше успешен. И за да стане това категорично ясно, трябваше да се мине през този шумен скандал. За да оцелеят зелените каузи на политическата сцена, трябва те да бъдат отстоявани безрезервно докрай и да се знае цената на това, да се ползваш от имиджа им, но да не правиш нищо за реализирането им.
Точно тази непримиримост бе в основата на най-големите природозащитни успехи на българските природозащитни организации през последните 15 г. (вкл. по времето на герп, най-вече против волята им, но понякога и с тяхна подкрепа). Защото с тази непримиримост екологичните организации никога не се предадоха и не предадоха хората, които излизаха всеки месец на протест срещу поредната заплаха за природата поради корупцията в герп.
Въпреки жестокия институционален и жълто-медиен тормоз (идентично на сегашната ситуация – демонизиране, осмиване и т.н.) мафията (вкл. на герп и ДПС) не успя да уплаши и да спре природозащитните организации, и успяхме да спрем всички корупционни и мафиотски проекти за унищожаването на Пирин, Рила, Витоша, Перелик, Странджа, Беласица, Корал, Камчийски пясъци и много други. Бяха спрени скандалните заменките на гори – схема за 1 милиард лева. Бяха ограничени незаконните ВЕЦ, бяха ограничени незаконните сечи и защитени над 100 000 ха вековни гори. И т.н.
Какво е обаче решението на сагата?
Както разбрахте, хората от природозащитния сектор няма да се откажем и да предадем зелените каузи. Няма да приемем лъжата, че зелените каузи трябва да бъдат подчинени на уж по-големи каузи като „обединението“, „съдебната реформа“, „депутинизацията“, „демонтирането на модела ГРОБ“ и т.н. Ясно е, че всички тези каузи са равностойни елементи на една и съща кауза: Свободна от мафията и корупцията България, в която хората да живеят в хармония с природата, а прогресът да е основно функция от техните дарби.
Сега като знаем обаче къде е било заровено кучето и какъв бил проблема, можем всички да се успокоим и да приемем, че ще трябва да търсим друга политическа платформа за защита на зелените каузи извън ПП. Защо никой не адресира, не призна и не реши този проблем по-рано, а трябваше всичко да ескалира? Ще оставя всеки да си направи извод.
По-важно е сега да проявим разбиране към колегите от ПП и да приемем открито и с уважение тяхното отношение към зелените каузи и да се примирим, че отвътре е вече непосилно да се защитават. Приоритетите на ПП са други, също важни, но нямат нищо общо със зелените каузи и вече няма шанс това да се промени скоро.
Затова решението е да разберем кои ще бъдат кандидат-депутатите, които са се доказали в защитата на зелените каузи, като например Тома Белев, Иван Велов, Жоро Стефанов, Вера Стаевска, Боби и др., и да намерим начин да ги подкрепим с преференциален вот на предстоящите избори.
Аз също няма да предам зелените каузи – нито за постове, нито за нищо, и ще продължа да търся начин зелените каузи да намерят по-широко политическо признание, както в ПП, така и в ДБ и ЗД – както на тези избори, така и на следващите есента.
С оглед на саботажите, за които научихте по-горе, може би сега повече хора ще разберат провокацията, която взриви всички в ПП-ДБ, че по отношение на природозащитата по-специално няма значение кой е на власт – ПП-ДБ или герп.
И в двата случая се доказа, че успехът на повечето зелени каузи няма да е възможен без постоянни и непримирими битки и разправии, както го правехме 15 г. извън НС с колегите от НПО и „Зелено Движение“, като лидерството също е от значение.
Благодаря за подкрепата на всички хора, които не спряха да вярват в тази битка и не се извъртяха нито за миг под натиска на масовите лъжи и манипулации. Така е било винаги, и така ще бъде. Свикнали сме. Продължаваме политическата битка за зелените каузи, независимо как!“
