51,9% от българите не желаят категорично да се ваксинират. Това показва последното проучване на „Алфа Рисърч“. Едва 1,5 на сто са заявили, че вече са получили една доза от препарата, а само 10% изявяват желание за бързо ваксиниране. От „Алфа Рисърч“ са пресметнали, че това се равнява на около половин милион души. Затова от социологическата агенция правят извода, че както комуникационната, така и организационната стратегия на кампанията, се нуждаят от съществено подобрение. За това говори и фактът, че се отчита спад от 4% на тези, които са категорични, че ще се ваксинират спрямо месец декември. 36.8% се колебаят и решението им ще зависи точно от хода на тази кампания.
Значителен дял от анкетираните посочват съвсем конкретни промени, които са настъпили в живота им заради пандемията от коронавирус. 17.2% са започнали да ползват повече технологии. В 13.6%, или в над 300 000 домакинства някой е преминал към работа от вкъщи (хоум офис). 12.4% отчитат загуба на доходи заради пандемията. 4.5% са домакинствата, в които някой принудително е останал вкъщи заради дистанционното обучение на децата. Също толкова, или малко над 130 000 са семействата, в които техен близък се е завърнал от чужбина.
Преки здравни последици от пандемията е понесло всяко шесто семейство – 15.9% заявяват, че някой от тяхното най-близко обкръжение се е разболял от COVID-19.
За една четвърт от българите (предимно жители на селата и хора с по-нисък статус, чиито живот принципно е с по-малко социални контакти) пандемията не е предизвикала значителни промени.
Една от сферите, която претърпя най-големи промени в резултат от пандемията, е образованието. То е сред най-значимите за българина приоритети. Въпреки като цяло положителните оценки на родителите за адаптацията на системата, 61.6% одобряват поетапното връщане на по-големите ученици в клас на ротационен принцип. Решението се подкрепя в още по-голяма степен от родителите на ученици, където достига 78%. 67.4% одобряват присъственото обучение на всички малки ученици.
