Българите посрещат есенно-зимния сезон със сравнително висока доза песимизъм и несигурност. Това показва периодичното тримесечно национално-представително проучване на Алфа Рисърч.
За разлика от пролетта обаче, когато страховете се концентрираха около избухналата пандемия от COVID-19, в момента най-голяма тревога буди не здравната, а икономическата и политическа ситуация. 50% очакват влошаване на икономиката в близките месеци, срещу 15.3% – подобрение. 14.9% очакват разрешаване на политическата криза, 54% – изострянето й. На този фон, безпокойството от разпространението на коронавируса отстъпва на по-заден план – 22.6% са оптимисти, 31.9% – песимисти. Сами по себе си тези числа обаче не дават основание за оптимизъм, защото подценяването на вируса и предпазните мерки може да има бумерангов ефект – задълбочаване на здравната, а оттам – ескалация и на икономическата, и на политическата кризи.
Данните от проучването обобщават продължаваща подкрепа за протестите, задълбочаваща се ерозия на доверието към институциите, премиера и правителството, неясен изход от политическата криза и консолидация на вътрешното ядро на ГЕРБ, показва регулярното тримесечно национално-представително проучване на Алфа Рисърч.
Около две трети от пълнолетните българи или над 66% продължават да подкрепят протестите в страната, въпреки резервите към техния състав и изразни средства. Наблюдава се обаче интересна тенденция спрямо първоначално регистрираните през юли данни – намалява категоричната подкрепа за тях в София, а се увеличава тази в по-малките населени места. Изследването показва, че отделните социални групи проецират върху протеста своите собствени проблеми и очаквания, което му дава по-широк прочит и отзвук от ангажираността на непосредствените участници в него.
Протестите, сблъсъкът между институциите и засиленият медиен фокус върху корупцията увеличават ерозията на доверието към управляващите. Одобрението към правителството се установява на критичните 12.8%, а към парламента спада до 7.6%, при над 60% недоверие. Главният прокурор Иван Гешев, който зае поста с 27% подкрепа сега се одобрява от 12.2%, при 54.6% критични оценки. Единствено полицията успява да увеличи нивата си на доверие, като през септември положителните оценки за дейността й, обратно на ситуацията през юли, започват леко да доминират над отрицателните (30.2%:27.7%).
Основната политическа линия на конфронтация от началото на протестите „президент- премиер“ води до ръст на недоверието и към двете основни институционални фигури. Загубите обаче са много по-съществени за Борисов, отколкото за Румен Радев. Президентът Радев бележи слаб спад на положителните оценки (с 1.6%), критичните нарастват по-силно (с 6 процентни пункта), но със съотношение 42% одобрение : 28.6% неодобрение той запазва позитивен баланс в личния си рейтинг. Премиерът Бойко Борисов губи нови три пункта доверие спрямо юли, а недоверието също нараства с 6% . С 20.3% одобрение, рейтингът му е близо до нивата на К.Нинова (19.8%). Непосредствено след тях се нарежда лидерът на „Демократична България” Христо Иванов (15.5%). От коалиционните партньори на ГЕРБ относително най-високи са оценките за Кр.Каракачанов (12.1%), но и при него, както при всички лидери от този спектър, е налице прогресивен спад в доверието.
Като цяло, традиционните играчи в политическото поле са засенчени по персонален рейтинг от други две популярни фигури, стартирали неотдавна нови политически проекти – Слави Трифонов (36% доверие:26.8% недоверие) и Мая Манолова (32.9%:33.7%). Коренно различна е ситуацията при лидера на третия нов проект, Цветан Цветанов, който към момента на лансирането на „Републиканците“ стартира с 3% лично одобрение.
Неяснота цари и по друг ключов проблем – каква е най-добрата алтернатива на сегашното управление? Мненията са изключително разнопосочни – не само в обществото, но и сред симпатизантите на основните политически сили. 17.6% припознават в Радев политическият опонент на Борисов и смятат, че решението е в създаването на негов партиен проект. 15%, основно привърженици на Сл.Трифонов, залагат на формулата „всички срещу ГЕРБ“. 9.4% са за „лява алтернатива“, като симпатизантите на БСП и Мая Манолова се колебаят между тази опция и обединение около Радев. 12.2% са за „дясна алтернатива“. Тя се подкрепя от около 75% от симпатизантите на „Демократична България”, но и от около една пета от тези на ГЕРБ и Обединени патриоти. 14.5% от избирателите, основно от средите на подкрепящите управлението партии, са на мнение, че няма приемлива алтернатива.
Двете основни характеристики на обществените нагласи към края на септември – сериозен спад на доверието към управляващите и неяснота относно изхода от политическата криза, оказват пряко отражение върху електоралните нагласи. Сред твърдо решилите да гласуват, ГЕРБ и БСП сближават позиции, като ГЕРБ продължава да води с 0.9% пред левицата (20.5% срещу 19.6%). Анализът показва, че парадоксалното на пръв поглед удържане на позиции от ГЕРБ се дължи на два основни фактора – ре-мобилизацията на твърдото ядро и на слабото преминаване на негови избиратели към конкурентни партии вдясно.
Ако изборите бяха днес, с най-голяма вероятност бихме имали 6 партиен парламент, който предвид позициите и (не)съвместимостите между основни политически сили би бил изправен пред сериозни трудности да излъчи правителство. Трябва да се отбележи и това, че 10.1% от твърдо решилите да гласуват все още избират кого да подкрепят, което може да пренареди редица позиции в реална ситуация на вот. Две са основите предизвикателства в развоя на обществените нагласи пред изборите, независимо дали редовни или предсрочни – първо, дали ще израсне силна дясна модернизационна алтернатива на ГЕРБ и второ, дали новите партийни проекти ще запазят притегателността си, когато представят новите си лица и програми.
