„През 2024 г. ще пътуваме по автомагистрала „Хемус“ от София до Варна“, съобщи пред „bTV“ заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, предадоха от пресцентъра. Това е бил реалистичният срок, в който били предвидени и всички възможности за забавяне на процедурите поради обжалвания. Нанков добави, че АМ „Хемус“ е мечта не само за цяла Северна България, но и основен приоритет.
Нанков напомни, че за „Хемус“ има осигурено финансиране от държавния бюджет. То било от излишъка с добрата фискална политика на финансовото министерство и с волята на правителството. Усилията на държавата и местната власт са се насочили максималко към нейното доизграждане.
Южната дъга на Софийския околовръстен път, дълга малко над 6,1 км, щяла да бъде пусната в цялост след август 2021. Участъкът, който свързва АМ „Тракия“ и Цариградско шосе с ж.к. „Младост“, е един от най-натоварените в страната.
Процедурата за строителството на тунел под връх Шипка била под условие при осигуряване на финансиране. Такова щяло да се търси по линия на бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез бъдещи постъпления от тол такси или други инструменти – европейски средства или заеми. Малко над 240 млн. е цената, на която е обявена обществената поръчка, като се очаква тя да бъде намалена. Тунелът би бил най-дългият в България – малко над 3 км. Щяло да има още 4 малки тунела, 6 виадукта и мостови съоръжения.
На АМ „Струма“ в момента се проектирали и са възложени за изпълнение нови екологични мерки за съществуващото трасе през Кресненското дефиле. Отсечката можело да бъде завършена и с национално финансиране от тол системата, а средствата в този програмен период да бъдат пренасочени – например към АМ „Европа“. Това можело да се случи заедно с жп отсечката, което щяло да е доказателство за интегрирания и комплесен подход при определяне и изпълнение на транспортните проекти. Първият участък от магистралата до Калотина предстоял да бъде завършен през тази година.
Идеята за разширяване на АМ „Тракия“ между София и Пловдив не била изоставена. Предстояли геоложки проучвания на трасето.
На въпрос дали ще има финансов ресурс за продължаване на програмата за саниране, както иска Камарата на строителите в България, Нанков отговори, че „някои провъзгласили се за говорители на гражданското общество“ като Мая Манолова още вчера са хвърлили обвинение, че вече е заделен ресурс и той ще бъде откраднат, което били пълни глупости. Зам.-министърът напомни, че програмата е изключително важна заради ефекта от нея за стандарта на живот на хората. Имало механизми за нейното продължение, щяла бъде подложена на обществен дебат – важното било да има политически и обществен консенсус, казал Нанков. И добави, че, ако приоритетните инфраструктурни проекти давали условия за работа на големите строителни компании, то в санирането участвали малки и средни, регионални компании, които бързо осигурявали заетост на населението по места.
По отношение на искането на строителния бранш да може да се работи между 14 и 16 часа Нанков посочи, че промяната трябвало да бъде подложена задължително на обществено обсъждане.
