Според ново проучване Китай изгражда второ поле от ракетни силози в западните си пустини, което според експертите е сигнал за потенциално разширяване на ядрения му арсенал и поставя под въпрос ангажимента на Пекин, свързан със Стратегията за „минимално възпиране“. Идентифицирана чрез сателитни снимки, новата ракетна база в китайския регион Синдзян вероятно се състои от 110 силоза, гласи доклад, публикуван в понеделник от Федерацията на американските учени, предава „CNN“.
Това е второто такова поле освен вече познатото, включващо 120-те силоза, което е открито този месец от изследователите в областта на ядрената енергия, и както изглежда, е в процес на изграждане в провинция Гансу. Всички тези факти са описани подробно от Центъра за изследване на неразпространението на ядрени оръжия „Джеймс Мартин“. Взети заедно, двата обекта представляват най-значителното разширяване на китайския ядрен арсенал в новата история на страната, разкриват данните.
Адам Ни, който ръководи базирания в Канбера Китайски политически център, заяви, че откриването на ясно обособените силозни полета е доста убедително доказателство за намерението на Китай да разшири значително своя ядрен арсенал по-бързо, отколкото много анализатори прогнозираха.
В продължение на десетилетия Китай е експлоатирал около 20 силоза за своите междуконтинентални балистични ракети с течно гориво, наречени DF-5, а сега изглежда, че азиатската нация има намерение да изгради 10 пъти повече подобни обекти, най-вероятно, за да внедри на най-новата си ракета, позната като DF-41, твърдят експертите. Бързото изграждане на ракетни бази несъмнено повдига въпроси дали Китай все още спазва ангажимента си да поддържа ядрения си арсенал на минималното ниво, необходимо за възпиране на потенциални противници – политика, която Пекин е приел след детонирането на първата си атомна бомба през 60-те години. Стратегията за „минимално възпиране“ в исторически план поддържа ядрените оръжия на Китай на сравнително ниско ниво от години насам.
Според Стокхолмския институт за изследване на проблемите на мира Китай разполага с около 350 ядрени бойни глави, малка част от общо 5550, притежавани от САЩ, и 6255 от Русия. Въпреки това броят на бойните глави в Китай се е увеличил през последните години спрямо цифрата през 2006 г. – 145 бойни глави. Пентагонът също предвижда китайските запаси да се удвоят през следващото десетилетие.
В изявление, предоставено на „CNN“, говорител на Държавния департамент на САЩ определи осезаемото увеличаване на ядрения потенциал на Китай като повод за дълбока тревога, отбелязвайки, че този факт повдига редица въпроси относно истинските намерения на Китай.
Контрол на оръжията
В експертния доклад САЩ и други държави са директно предупредени да подсилят своевременно своите ядрени арсенали, за да се противопоставят на нарасналите китайски способности в областта на ядреното оръжие.
„Дори когато новите силози станат експлоатационни, китайският ядрен арсенал все още ще бъде значително по-малък от този на Русия и САЩ.“, гласи част от доклада.
Анализаторите прогнозират, че ако САЩ разширят значително своя ядрен арсенал, Китай може да направи същото. Томпсън, експерт от Националния университет в Сингапур, заяви, че изпитва сериозни опасения от липсата на междуправителствен диалог между Вашингтон и Пекин по ядрения въпрос, особено след промяната в ядрената позиция на Китай. Според него подобни диалози са от съществено значение за двете страни, тъй като това води до по-добро разбиране на доктрините и перспективите и намалява риска от погрешно възприемане и неправилни прогнози.
В статия, публикувана миналата седмица от Луи Рекфорд, политически съветник във „Foreign Policy for America“, група за застъпничество в областта на външната политика, призовава администрацията на Байдън да прикани Китай към активни преговори, за да обсъдят въпроса за ядрените оръжия.
„Възможно е по този начин да се повиши прозрачността и да се ограничат опасностите от неправомерното използване на ядрените оръжия чрез последователен диалог за контрол на въоръженията. Китай носи отговорността да реагира на призивите за участие в такива преговори. От друга страна, увеличаването на разходите на САЩ, предвидени за ядрени оръжия, само ще затвърди позицията им. Вместо да говорят напразно, от администрацията на Байдън, заедно с лидерите от целия политически спектър трябва да окажат натиск върху Китай и да го принудят да седне на масата за преговори. По време на Студената война стремежът към контрол на въоръженията беше двупартийна традиция. Не можем да позволим тази традиция да бъде забравена в момент, в който имаме най-голяма нужда от нея.“, пише Рекфорд.
