Американските фермери бързо вървят напред с внедряването на изкуствен интелект, съобщава „BBC“. Технологията е толкова сложна, колкото и съществена.
Стоейки в тучно зелено поле в американския Среден Запад, фермер насочва своя смартфон към едно от своите соеви растения. Той прави снимка на вредител, пълзящ по листо, след което оставя на програма, управлявана от изкуствен интелект, да назове вида на насекомото и дали е причина за безпокойство. Технология като тази може да звучи като новост, но е жизненоважна.
В цялото селско стопанство недостигът на работници заплашва жизнеспособността на индустрията, както по отношение на печалбата, така и по отношение на добивите. Просто няма достатъчно ръце, за да поддържат хранителните системи, които хранят света. Това е особено проблем в САЩ, които произвеждат третата по големина селскостопанска продукция след Китай и Индия.
Един от най-големите проблеми е прост: фермерите остаряват. Мнозина не могат да поемат ръчния труд от слънцето до залеза, необходим за ефективно управление на ферма. И докато много от тези операции са семейни от десетилетия, по-младите поколения не поемат юздите от по-възрастните си, както някога, вместо това избират работни места в по-малко трудоемки, по-добре платени индустрии. Наемните работници, които съставляват останалата част от селскостопанската работна сила, предимно имигранти, също следват тези модели.
„Трудът е грижа номер едно“, категорична е Емили Бъкман, директор по правителствените въпроси в Американската федерация на фермерските бюро, индустриална търговска асоциация. Тя обясни:
„Средната възраст на един фермер сега е 60.“
Самата Бакман е израснала във ферма в Кентъки, където 70-годишният ѝ баща все още обработва почвата, като само брат ѝ му помага. За да решат проблема – особено след като броят на работниците не само намалява, но и става все по-скъп, а добивите намаляват – някои американски фермери търсят нововъзникваща роботика и инструменти с изкуствен интелект. Бакман изтъква:
„Ние мислим за решения за разрешаване на този проблем и смятаме, че напредъкът в технологиите може да помогне за облекчаване на част от натоварването на труда.“
Изкуственият интелект в селското стопанство не е съвсем нов: зараждащите се итерации се използват от две десетилетия, като системите за автоматично насочване към редови култури като царевица. Но навлизането на изкуствения интелект през последните няколко години беше бързо. Според някои оценки 87% от фирмите в селскостопанската индустрия на САЩ са използвали изкуствен интелект под някаква форма към края на 2021 г. Федералното правителство също в момента ускорява селскостопанската индустрия към технологиите, като предоставя финансови стимули за ускоряване подобряване на развитието и внедряването на изкуствен интелект в цялата страна.
Ако натискът за приемане на изкуствен интелект в почти два милиона американски ферми успее, последиците за останалия свят може да са значителни. Това е особено вярно, тъй като броят на устите за хранене по целия свят нараства, а изменението на климата застрашава селскостопанските екосистеми на някои от най-големите производители на Земята – включително самите щати, които изнесоха повече от 100 милиарда долара (78,9 милиарда британски лири) продукти за Китай, Мексико, Канада и Европа само миналата година.
Целта на индустрията е да разработи и приеме нова технология в масов мащаб, която е достъпна и достъпна, „така че фермерите да могат да изхранват света“, уточнява Бакман и допълва:
„Световното население се очаква да се увеличи с два милиарда до 2050 г., което означава, че ще трябва да отглеждаме 70% повече храна, отколкото правим сега. Иновативната технология ще ни помогне да направим това.“
„Голямо обещание“
Има голям натиск за селскостопанската индустрия да намери решения – и то бързо. Недостигът на работна ръка в САЩ вече принуди тези операции да правят повече с по-малко. Неотложността на климатичната криза обаче е повратната точка. Нестабилното време затруднява прогнозирането на условията на отглеждане и също така вреди на добивите. С други думи, по-горещото време може да доведе до по-малко храна по-рано от очакваното. Патрик Шнабъл, изтъкнат професор в Държавния университет на Айова, където той ръководи Института по растителни науки, коментира:
„Всички прогнози показват големи загуби в добивите на култури поради изменението на климата. 10% или 20% намаление на добивите от царевица би било катастрофално.“
И така, според него въпросът е:
„Може ли да използва изкуствения интелект, за да се увеличи устойчивостта?“
Щатът Айова е дом на AI Institute for Resilient Agriculture, който работи за създаването на инструменти и технологии, управлявани от изкуствен интелект, с партньорски институции в САЩ и се подкрепя от Националната научна фондация и Министерството на земеделието на Съединените щати. Шнабъл подчерта:
„Нашият фокус е да разгледаме два големи проблема. Едното е идентифицирането на устойчивостта – как проектирате нови дейности, които са свързани със селското стопанство и са устойчиви на изменението на климата. Второто нещо е как изкуственият интелект, роботиката и сензорните инструменти могат да осигурят повече печалба за фермерите, по-малко използване на ресурси, енергия, химикали и вода.“
Баскар Ганапатисубраманиан, директор на AI Institute for Resilient Agriculture и професор в катедрата по машинно инженерство в Държавния университет на Айова, е на мнение, че по отношение на справянето с тези две цели „има много обещания и някои от тях вече се изпълняват“.
В момента Бакман обобщава, че дроновете и GPS инструментите са най-разпространените инструменти с изкуствен интелект на пазара. Но има и много други, като например самоуправляващи се трактори и комбайни, и дори сензори за качество на тези машини, които могат да помогнат на фермерите да определят кои части от техните култури се нуждаят от повече или по-малко внимание. Има и роботи, които могат да извършват автоматизирани задачи за сортиране, които преди това изискваха човешко око. Например, някои ферми използват технология с изкуствен интелект за сортиране на картофи, търсейки специфични дефекти. Други използват подобрени с култиватори с изкуствен интелект за засаждане на семена и премахване на плевели от нивите, което може ефективно да замени десетки човешки работници.
Плодородна почва за изкуствения интелект
Използването на изкуствен интелект за намаляване на количеството използвани ресурси, като същевременно подобрява добивите, е част от по-широка стратегия, която експертите наричат „прецизно земеделие“. Идеята е фермерите да използват нововъзникващи технологии – да речем, дронове, които оценяват нивата на вода или пестициди в полето – за справяне с проблемните зони с хирургическа прецизност.
„Прецизното земеделие помага за намаляване на разхищението на вода, за по-ефективно и прави повече с по-малко“, обяснява Бакман и добави:
„Селското стопанство в САЩ щеше да има нужда от 100 милиона акра повече преди 30 години, за да достигне днешните производствени нива.“
Подобренията в производството до голяма степен се дължат на прецизните агростратегии, използвани в тандем с изкуствения интелект и други технологии.
Много от тези постижения са въведени и въведени в мащаб от големи играчи в глобалното земеделско пространство. Сред тях е базираната в Илинойс John Deere, която разработва и произвежда трактори и други технологични инструменти за използване в селскостопански операции по целия свят. Сара Шинкел, директор на нововъзникващите технологии на John Deere в групата за интелигентни решения, е на мнение, че инструментите променят земеделието, те вече са тук и фермерите го приемат. Тя потвърждава:
„Нашата цел с изкуствения интелект и технологиите е да помогнем на фермерите да вършат работата си по-добре. Виждаме бъдеще, в което все повече и повече фермери използват тази технология.“
