Властите в европейските държави трябва незабавно да спрат връщането на бежанци и търсещи убежище от Северен Кавказ обратно в Русия, където ще бъдат изложени на риск от изтезания и друг вид малтретиране, както и потенциално принудени да се бият в агресивната война на Русия в Украйна, пише в нов доклад на „Amnesty International“, публикуван днес.
В изследването пише, че властите в Хърватия, Франция, Германия, Полша и Румъния, наред с други, са или са се опитали да екстрадират или депортират лица, които са избягали от преследване в Северен Кавказ, за да търсят убежище в европейски държави, като по този начин са им отказали правото на международна закрила. Поради тяхната религиозна и етническа идентичност – по-голямата част от хората в региона са мюсюлмани и са чеченци, дагестанци и ингуши, наред с други етноси – цели общности са заклеймени като „опасни екстремисти“, които представляват екзистенциална заплаха за националната сигурност, както се твърди оправдавайки завръщането си в регион, където правата им са изложени на реален риск.
„Скандално е, че въпреки твърденията, че са замразили цялото съдебно сътрудничество с Русия след нейната пълномащабна инвазия в Украйна, няколко европейски държави заплашват да изпратят хора, избягали от преследване в руския Северен Кавказ, обратно на самото място, където са се случили тези злоупотреби. Европейските държави трябва да признаят, че много лица с такъв произход ще бъдат изправени пред арест или отвличане, изтезания, друго малтретиране или принудителна военна служба при завръщането си“, коментира директорът на Регионалния офис на „Amnesty International“ за Европа Нилс Муйжниекс, добавяйки:
„Ситуацията, пред която са изправени избягалите от Северен Кавказ, се влоши драстично поради по-нататъшното влошаване на стандартите за правата на човека в Русия след нахлуването й в Украйна. Те са изправени пред преследване чрез изтезания, произволно задържане и насилствено изчезване, без никаква отговорност у дома, и исторически са били стигматизирани и набелязани за депортиране или екстрадиция в европейските държави. Ситуацията с правата на човека в Северен Кавказ е тежка, особено в Чечня. Всеки, който изразява критични възгледи, участва в активизъм за правата на човека или се възприема като член на ЛГБТИ общността, рискува да бъде набелязан, както и неговите приятели и членове на семейството. От началото на пълномащабното нахлуване в Украйна и без това лошата ситуация с човешките права в Русия значително се влоши. Рискът от изтезания и друго малтретиране – широко разпространено в местата за задържане преди инвазията – се е увеличил и има достоверни доклади, че етническите малцинства в Русия са непропорционално мобилизирани във въоръжените сили. Тези, които отказват или се опитват да избягат от мобилизация, рискуват сериозни нарушения на човешките права.“
Един чеченец, търсещ убежище коментира пред „Amnesty International“: „Хората биват изведени на улиците и имат две възможности – или да отидат в затвора за 10 години, или да отидат да се бият. Затворът в Чечения… сякаш вече не съществуваш. Но поне може да излезеш след 10 години. Сигурно е по-добре, отколкото да бъдеш мобилизиран, да се биеш, да умреш.“
Оттеглянето на Русия от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/ и репресиите срещу независимия мониторинг на правата на човека в страната драстично увеличиха риска от нарушения на правата на човека и лишиха жертвите от важно средство за държане под отговорност на извършителите. Много хора от Северен Кавказ, които са избягали от тежката ситуация у дома, сега са изложени на риск от експулсиране, екстрадиране или депортиране от европейски държави, което би представлявало нарушение на принципа на забрана за връщане.
Заплахите на държавите да върнат хора в Русия се случват на фона на преобладаващата дискриминация и стигматизация в Европа на хората от Северен Кавказ, които в по-голямата си част са мюсюлмани. Този риск се увеличи след бомбардирането на Газа от Израел и все по-жестоките атаки, арести и убийства на Западния бряг след атаките на „Хамас“ срещу Южен Израел на 7 октомври. Забраната за връщане към риск от изтезания и друго малтретиране е абсолютна и не допуска изключения, включително от съображения за национална сигурност.
Правното основание за трансфери в Русия често е непрозрачно или фалшиво, включително използването на секретни доказателства, предоставени от службите за сигурност и неоснователни твърдения, произтичащи от самата Русия, особено под формата на „червени бюлетини“ на Интерпол. Русия е инструментализирала подобни известия, за да се насочи към политически опоненти, дисиденти, защитници на правата на човека, журналисти и техните роднини и сътрудници. Някои европейски държави също приемат по своята същност ненадеждни „дипломатически гаранции“ срещу изтезания от руските власти, за да оправдаят връщането на хора от Северен Кавказ. Изхождайки от Русия, където изтезанията са ендемични и системата на наказателното правосъдие редовно се злоупотребява, подобни „уверения“ са просто опит да се заобиколи абсолютното задължение на държавата да не изпраща дадено лице на място, където би било изложено на риск от груби нарушения на човешките права.
Рискът от експулсиране от Франция в Русия се увеличи значително след смъртоносното намушкане с нож на учител в Арас от мъж от Северен Кавказ на 13 октомври 2023 г. В дните след атаката в Арас президентът Макрон призова за „безмилостен“ подход към това, което той нарече „екстремизъм“, със „специален подход към младите мъже на възраст между 16 и 25 години от Кавказ“. Президентът също упълномощи своя вътрешен министър Жералд Дарманин да ангажира руските власти за потенциални трансфери. Съобщава се, че са въведени планове за депортиране на до 11 лица в Русия.
Франция има дълга история на сътрудничество с Русия при депортирането на чеченци, заподозрени като „екстремисти“. През февруари 2022 г. Дауд Мурадов, млад чеченец, който беше депортиран в Русия от Франция, въпреки ясните доказателства, че ще бъде изложен на риск от изтезания или друго малтретиране, почина в ареста при подозрителни обстоятелства. Френските власти не само го депортираха, но също така предадоха на руските власти подробности от молбата му за убежище, съдържаща личната информация на онези, които са му помогнали да избяга, както и на членове на семейството му.
Във Франция не е единственото европейско правителство, което е готово да изпрати хора в Русия в нарушение на принципа за забрана за връщане. В Румъния националните власти задържаха чеченка, търсеща убежище Амина Гериханова през март 2022 г. на основание, че тя представлява предполагаема заплаха за националната сигурност. Тя е избягала от дома си в Украйна след инвазията на Русия през февруари 2022 г. Румънските граничари я отделиха от малкия й син и я задържаха в очакване на екстрадиция въз основа на руска „червена бюлетина“ на Интерпол. Екстрадирането й в Русия беше спряно едва след масов обществен протест и налагането на временни мерки от Европейския съд по правата на човека. В крайна сметка Румъния й предостави убежище.
Магомед Зубагиров избяга от преследване в родния си Дагестан през 2017 г. Той се установи в Украйна със съпругата си, но през март 2022 г. беше принуден да избяга отново, когато се разгърна пълномащабното нахлуване на Русия. Въпреки молбата му за убежище на границата между Полша и Украйна, полските власти му отказаха да влезе въз основа на „червена бюлетина“ на Интерпол, издадена от Русия, и вместо това го депортираха там.
„В продължение на няколко години европейските правителства и институции пренебрегваха или омаловажаваха сериозните рискове, пред които е изправен всеки, завърнал се в Северен Кавказ. Тези рискове сега са още по-остри и е неблагоразумно да се използва претекстът за повишено напрежение в Близкия изток, за да се оправдае връщането на търсещите убежище“, каза Нилс Муйжниекс.
„Европейските правителства трябва незабавно да спрат всички трансфери в Русия на хора, които са изложени на риск от изтезания или други нарушения на човешките права, и да признаят, че подобни рискове са значително по-високи за лица от Северен Кавказ. Нуждите им от защита на хората в Европа трябва да бъдат справедливо оценени в светлината на лошата ситуация с човешките права в Русия и продължаващата война в Украйна“, категорични са от „Amnesty International“.
