Украйна наближава своя най-опасен период, откакто за първи път учуди света с героичната си, импровизирана отбрана на Киев в дните, след като руският президент Владимир Путин нареди на армията си да премине границата, пише „Politico“. Но докато страната прави своите действия в това несигурно време, въпросът е:
„В момента ли сме в процес на загуба на Украйна? И което е още по-важно, има ли опасност страната да се самозагуби?“
В началото на войната украинският президент Володимир Зеленски отхвърли предложението за евакуация, като каза на бъдещите си американски спасители: „Имам нужда от боеприпаси, а не от транспорт“. Първата дама Олена Зеленска повтори това чувство, споделяйки думите:
„Няма да се паникьосвам и да плача. Ще бъда спокойна и уверена. Децата ми гледат.“
Междувременно украинци заляха центровете за набиране на доброволци, докато други, с лопати в ръка, помогнаха за изкопаването на окопи и изграждането на импровизирани укрепления в покрайнините на столицата. В цялата страна – включително в Карпатите, далеч от непосредствена опасност – стари и млади издигнаха паянтови контролно-пропускателни пунктове, понякога въоръжени само с ръждясали пушки и подозрение към непознати. Мнозина не изчакаха заповеди да се насочат към горещи точки, за да се бият. Великобритания лети с противотанкови ракети, изстрелвани от рамо. САЩ бързо последваха примера с по-обемисти Javelin. А украинската смелост – подпомогната от смешна руска тактика и проницателността на тогавашния главнокомандващ на Украйна генерал Валери Залужни – спаси не само деня, но и нацията.
По пътя протакането обаче твърде често е следвало смелата реторика на Запада и неговите обещания да стои до Украйна „колкото е нужно“. И докато западните оръжия и комплекти наистина пристигнаха в огромни количества, те никога не пристигнаха достатъчно бързо и често бяха придружени от извиване на ръце както от американски, така и от европейски лидери, страхуващи се от руска ескалация и понякога уплашени от ядрени заплахи от Кремъл. Както украинците редовно подчертават, пристигналите оръжия са достатъчни, за да може страната да се задържи, но далеч не са достатъчни, за да спечели войната. Ето какво каза пред „Politico“ Иванна Климпуш-Цинцадзе, опозиционен депутат и бивш вицепремиер:
„Спомням си нашия разговор в Пентагона през април 2022 г., когато ги молехме да започнат да обучават нашите пилоти за изтребители F-16. Сега пилотите се обучават със закъснение, но вероятно са още месеци – най-рано през юни – от това да станат опитни.“
Освен това има пакет от помощ от 60 милиарда долара на президента на САЩ Джо Байдън, който остава в капан в Конгреса на САЩ. Ще мине ли той, украинските официални лица и законодатели се опитват да не мислят за това, твърдо вярвайки, че САЩ няма да оставят Украйна в беда.
В ексклузивно интервю за „Politico“ министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба подчерта „безусловната благодарност на страната към партньорите за всичко, което са направили“. Но той също изрази своята тревога, че действията им не отговарят на реториката. Кулеба припомни, че в първите месеци на войната съюзниците „показаха, че в състояние на шок са способни да вземат новаторски решения“. Но след това за тях ситуацията се нормализира „и започнахте да ги виждате да се връщат към обичайния начин на правене на политика.
„Проблемът е, че тук положението не се е нормализирало нито ден.“
Михайло Подоляк, политически съветник на Зеленски, каза пред „Politico“, че остава оптимист, че пакетът за спасяване на нацията ще бъде одобрен. Освен всичко друго, продължи той, „ще бъде странно, ако пакетът не бъде одобрен, тъй като Америка смята Русия за ключов противник, а инвестирането в Украйна е инвестиция в репутацията на Америка, в нейното господство, в нейните способности да наложим глобалните правила и да гарантираме, че те не се нарушават“.
Не е ясно обаче дали този аргумент ще убеди енорийските привърженици във Вашингтон. И какви са перспективите на Украйна, ако не го направи? Климпуш-Цинцадзе отговори кратко и недвусмислено – „страшно“.
Европа от своя страна се опитва да помогне на Украйна да компенсира колосалния недостиг на украинската армия в артилерийските снаряди. В това отношение предложеното водено от Чехия закупуване на големи артилерийски боеприпаси става все по-спешно за Киев, тъй като това би довело общите им покупки от ЕС и извън него до около 1,5 милиона снаряда на цена от 3,3 милиарда долара. Но колко бързо може да бъде постигнато споразумение между членовете на ЕС за финансиране на тази покупка? И което е по-важно, кога боеприпасите наистина ще започнат да пристигат на фронтовата линия?
Според чешкия съветник по националната сигурност Томаш Пояр първият от допълнителните снаряди от Прага може да бъде изпратен през юни. Междувременно главният говорител на Европейската комисия Питър Стано отбеляза, че около половината от първоначалните милиони снаряди, които ЕС обеща за тази година, ще бъдат доставени до края на този месец. ЕС обаче е обещавал и не е изпълнявал навреме преди. И когато става дума за военна помощ като цяло, имаше много игри с числата. По-рано този месец, например, лидерите на ЕС се споразумяха за нов оръжеен фонд от 5 милиарда долара за Украйна след седмици на спорове, но както бързо стана ясно, това е по-скоро креативен счетоводен трик без вливане на нови пари.
В германската военновъздушна база Рамщайн миналата седмица министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин обеща, че Америка и други съюзници няма да подведат Украйна.
„САЩ няма да допуснат Украйна да се провали. Тази коалиция няма да позволи Украйна да се провали. И свободният свят няма да позволи Украйна да се провали“, зарече се той. И все пак, само няколко дни преди това, председателят на Камарата на представителите на САЩ Майк Джонсън предложи да се отблокира безизходицата в Конгреса относно помощта за Украйна чрез предоставяне на помощта под формата на заем или сделка за заем и лизинг – обрат, който шокира Украйна и опроверга историческото значение на тази война. Съюзниците на Украйна обаче нямат монопол върху закъсненията и погрешните стъпки – оттук и притесненията дали страната също е в опасност да се загуби. Например, мнозина в Украйна, включително нейните фронтови войски, виждат уволнението на Залужни от Зеленски като непринудена грешка от страна на лидера на страната – и такава вероятно се дължи на възгледа му за генерала като потенциален политически съперник. Ето какво коментира пред „Politico“ бившият боец в тежка категория кметът на Киев Виталий Кличко:
„Хората бяха много шокирани и разочаровани от решението на Зеленски.“
В кабинета си с изглед към улица Хрещатик, широкия булевард, минаващ през центъра на Киев, Кличко се справяше с въздействието на ракетните удари по града предната вечер. Той обобщи:
„В момента имаме нужда от единство. Трябва да сме обединени около хората, на които вярваме, а Залужни в продължение на две години успешно ни помогна да защитим родината си. Той е най-довереният човек в Украйна и да го свалим от позицията му не беше правилно.“
Съзнавайки предстоящите опасности, Кличко твърди, че е дошло времето Зеленски да обмисли разширяване на правителството си – да спре да разчита на тясна група от доверени съветници и лоялни привърженици и вместо това да формира правителство на националното единство, което може да черпи от по-голяма група от най-добрите и най-талантливите в Украйна. Кличко изтъкна:
„Предстоящият период може да бъде много болезнен за страната и ние не трябва да бъдем заложници на грешки. Две шапки са по-добри от една. Правителство на националното единство би било нещо добро за страната. И с повече хора, които участват, ще има по-малко шансове за грешки.“
Сред тези грешки е бавният старт на изграждането на отбранителни укрепления преди очаквания натиск от Русия през пролетта или лятото, както и неуспехът да се преодолее задънената улица около мобилизацията и да се премине към голяма повиквателна.
Не само боеприпаси и оръжия отчаяно липсват на Украйна – приливът на патриотичен плам, който видя центровете за набиране на доброволци, намаля, докато войната навлиза в третата си година. Украйна сега се бори да набира хора за бойно поле, което предъвква нейните войници. Украинските власти са в конфликт относно това дали да убеждават или принуждават хората да се записват на фона на избягването на военна служба и се страхуват от политически последици, ако изберат второто. Законодателството за мобилизация е заседнало в парламента от месеци, докато Зеленски, парламентът и министерството на отбраната продължават да си прехвърлят отговорността. Но с превъзходството на Киев на фронтовата линия и Путин, според съобщенията, планира да мобилизира много повече след фиктивното си преизбиране, часовникът тиктака.
„Без достатъчно нива на работна сила, Киев вероятно ще изразходва наличните си ресурси с много по-високи темпове, което ще доведе до много по-бързи руски печалби в дългосрочен план“, предупреди Конрад Музика от Rochan Consulting. И обясни:
„Работата по законодателството напредва със скоростта на охлюв, което допълнително вреди на способността (на Украйна) да се защитава през следващите месеци. Дори ако приемем най-добрия сценарий, че президентът Зеленски подпише закона до средата на април, наборниците ще започнат да влизат на фронтовата линия едва в края на лятото/ранната есен.“
Той добави:
„Това предоставя на Москва възможност, при която недостигът на работна ръка и артилерийски боеприпаси ще попречи на украинците да организират ефективни отбранителни операции.“
