Крайната десница се превърна в основна тенденция във Франция. Това е заглавието от забележителното представяне на Марин Льо Пен на президентските избори във Франция. Яростната националистка не успя да спечели в надпреварата вчера, но тя направи още една крачка напред след поражението си от преизбрания президент Еманюел Макрон. С безпрецедентния процент от 41,5% от гласовете в нейна подкрепа, античуждестранната и антисистемна политика на недоволство на Льо Пен вече е по-силно застъпена от всякога в психиката, мисленето и политическия пейзаж на Франция, пише „Associated Press News“.
Откакто семейството на Льо Пен – първо баща ѝ Жан-Мари, а сега дъщеря му Марин, започнаха да участват в надпреварата на президентските избори през 1974 г., никога досега не е имало толкова много френски избиратели, които да вярват в доктрината им, че мултикултурната и мултирасова Франция, страна с надпис „Свобода, равенство, братство“ на обществените сгради, ще бъде по-богата, по-сигурна и някак по-френска, ако е по-малко отворена за чужденците и външния свят.
Ако беше успяла да се превърне в първата жена президент на Франция, нейният план за борба с ислямския тероризъм щеше да се състои в отнемане на част от свободата на част от френското население, а именно това на жените мюсюлманки. Тя настояваше да им бъде забранено да носят забрадки на обществени места, което на практика едва ли може да се нарече много равнопоставено или братско. Същото важи и за предложенията ѝ за приоритетното класиране на френските граждани в първите редици при кандидатстване за работа, обезщетения и жилища. Въпреки това, за носещата забрадка избирателка Ясмина Аксас, поражението на Льо Пен не е повод за празнуване, предвид факта, че в страната е налице такава силна подкрепа за тези идеи, които вече стават все по-приемливи.
В международен план Льо Пен имаше намерение да охлади отношенията на Франция с Европейския съюз, НАТО и съседна Германия – стъпка, която би била пагубна за опазването на мира в Европа в разгара на руската инвазия в Украйна. Накратко, Франция избегна политически, социален и икономически електрошок, като не гласува за победата на Льо Пен. Или може би този процес е само отложен, ако тя реши да се кандидатира отново през 2027 г. Засега тази перспектива е много далеч и много неща могат да се променят. Все пак, Льо Пен все още не е приключила битка си.
Застъпвайки се за бързото разрешаване на битови проблеми като увеличените разходи за живот в страната и сприятелявайки се с работническата класа, като същевременно променя името на партията си и се дистанцира от баща си, Льо Пен набира популярност и се превръща в по-малко страшна фигура за все по-голяма част от френските избиратели. Имиграцията не е основният проблем за всички нейни поддръжници. Не всички се страхуват от ЕС, мюсюлманите и чужденците, но Льо Пен се обръща към мнозина, които се чувстват нечути и пренебрегнати от високопоставените лица в Париж и Брюксел.
И така, въпреки че Макрон стана първият френски президент от 20 години насам, който спечели втори мандат, той също така се провали, тъй като не успя да постигне целта, която си постави в началото на своето управление. Преди 5 години, в триумфалната си победна реч, лидерът обеща да разклати почвата под краката на Льо Пен, като успокои гнева на избирателите. И все пак френските крайнодесни политици се справят по-добре от всякога, намирайки все повече ентусиазирани и напълно непринудени слушатели на своята реторика, която носи идеята „ние срещу тях„.
На езика на крайната десница „ние“ съставлява предимно бели хора, с християнски вярвания, които са засегнати негативно от миграцията, обеднели са от глобализацията, тероризирани са от ислямските фундаменталисти и губят френската си идентичност заради новите култури, религии и ценности, които се разпространяват все по-широко в страната. „Те“ са всички, които тези избиратели обвиняват, а именно елитите, чужденците, финансистите, ЕС, мюсюлманите, „системата“. Като цяло списъкът им е дълъг. „Пазарът“ за тяхната политика стана толкова голям, че тези избори бяха наситени с няколко вида екстремизъм, от които трябваше да се избира.
Като цяло, сега Льо Пен направи още една крачка напред срещу Макрон на втория тур. Това все пак не е достатъчно, за да влезе във властта, но вече е по-близо до тази цел от всякога.
