Джими Картър съчетаваше в себе си морал и политика, емпатия и смирение. Това написа в свой коментар по водещата световна новина анализаторът Илиян Василев. В социалната мрежа Facebook той припомни, че Джими Картър е управлявал само един мандат, но наследството и животът му могат да бъдат сочени за пример. Ето защо:
„Джими Картър беше един от малкото световни политици, който устоя на изкушенията на властта и успяваше да съчетае морал и политика, емпатия и смирение. Факт е, че управлява само един мандат, но наследството и животът му остават пример, с който малцина от съвременните държавни мъже могат да се съизмерват.
Днес мнозина се бият в гърдите с „традиционни ценности“, но колко от тях притежават най-високата ценност и моралните репери – любовта към човека, отдадеността и верността към любима, станала съпруга, към деца, към страдащия? Именно затова Бог му даде толкова дълъг живот – за да бъде упование на мнозина, че светът може да е по-добро място.
Младите днес трудно могат да повярват, че е имало президент, който е останал да живее в малкия си дом, с една и съща съпруга цели 77 години, верен на клетвата „докато смъртта ни раздели“. И който накрая, когато съпругата му почива, през 2023 година, изрича пронизващите с обикновеността и сила думи за „неговата“ Розалин: „Докато тя беше жива, знаех, че има човек, който го е грижа за мен и ме обича“. Най-обикновеният и най-човечният президент, който не само САЩ, но и светът от моето време е имал.
Затова отправям думи на поклон пред паметта му и благодарност за живота и делата му.
И още една загуба на скъп за мен човек от младостта ми – „моята“ Джулиета от най-великата екранизация на Шекспировия химн на любовта. Не може да има по-изтънчена, по-ангелска и вдъхновяваща представа за Жената на любовта от Оливия Хъси. Благодаря на нея, на Франко Дзефирели, на Ленард Уйтинг и на всички останали артисти, които в ранните ми години поставиха летвата за възприятията за любов, отдаденост, красота и поетика в живота – толкова високо, колкото само Шекспир може да го стори.
Цялото ни поколение тогава знаеше и рецитираше: „…защото досега светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета“. И страдахме, вдъхновявахме се и съпреживявахме страстите като актьори на най-голямата сцена – Живота.
Гледахме филма отново и отново, без никой да ни кара, и именно заради това изградихме своите духовни опори – онези вечните, непреходните, в които Любовта, любимия, стоят на пиедастал. Колко от днешните поколения могат да се похвалят с подобни духовни темели в ранна възраст? Но тези редове са моите думи на благодарност към Хъси – тази икона на красотата от моята младост, който се пресели във вечността. Благодарност към великите артисти, които докоснаха и настроиха струните ни в душите ни така, че да усетим музиката на Живота по най-красивия и пълноценен начин..
С Богом!“
